15.6.15

ах, това клафути!



"Имало едно време един страшен вълк ... " или "една лоша вещица", а там някъде "кръвожаден върколак" .... Кой не обича приказки? ... За вековни дъбови гори и спокойни езера, за бистри реки и потоци, зелени поляни и тук-там спретнати селски къщи, а на хълмовете - строги каменни замъци с много кули.... Така, казват, изглежда пейзажът на Лимузен и го наричат още скритата Франция. Слабо населен и познат район, но очевидно приказно красив. Големи площи от него са обявени за паркове с непокътната дива природа. Затова не е чудно, че подобно място може да бъде извор за създаване на митове и легенди. Хората са запазили силна връзка с миналото и природата, а култът към вълка е жив все още.




В Лимузен отглеждат порода говеда, даваща първокласно месо, а дъбовите гори са източник на материал за бъчвите, използвани в съседната област Коняк. Като се има предвид, че столицата на района - Лимож, е известна с порцелановите си изделия, това ме навежда на мисълта, че имаме почти всички предпоставки за прекрасна вечеря - елегантни автентични съдове за крехкото говеждо плюс едно от най-добрите брендита в света за финал и зловещи местни истории за поддържане на разговора и изостряне на сетивата. Как да не му се прииска на човек да отиде там. Още повече, уверяват, че зоната е свободна от вампири и върколаци. Останали са само вещиците, но под формата на природни лечители. Дали не пропускам нещо? Десертът, разбира се! Няма страшно, той е главното действащо лице в днешната история. Също така, вече знам, че не бива да го наричам флан. Когато Френската академия охарактеризирала clafoutis като флан с плодове или плодова пита, лимузенци реагирали остро на лексикалния гаф. Грешката била поправена и сега черешовото клафути официално е "торта/ кейк с плодове".




 Не че не може да се направи и с други плодове, но тогава е флонярд. Хубаво е човек да има едно наум, особено ако отиде там. Явно местните са докачливи... Та да се върнем на варианта с черешите. Семпъл и непретенциозен, не е като някои от другите топ десерти на Франция. Така го направихме и ние. Набързо, без много старание и суетене, със съвсем пресни продукти, в което се крие и една от тайните на чудесния вкус.


Какво друго? ... Ами, костилките. Черешите - твърдо с костилки! Най-малко, защото така не отделят много сок и не втечняват допълнително сместа, да не говорим колко по-лесно и бързо се забърква. Няма спор, клафути е най-вкусен, когато  се яде директно от съда, в който е печен. Хубав е охладен, но когато е направен набързо и всички чакат на поляната, траекторията на пътя се скъсява драстично - от печката до масата на двора. Но за мен най-важното е да се хапва бавно. Да се обърне внимание на всяка череша и внимателно и продължително да се отдели всяка костилка. Може би ще се усети прословутия горчив вкус и специален аромат от тях, за който всички говорят, но по-важното е, че с горчивината на всяка бавно премятана в устата костилка не пропускаш нито капчица от сладостта на лятото. В съзнанието се наслагват картини и спомени, за които да си мислиш и нетърпеливо да очакваш. Да, лятото продължава и пак ще си бъде толкова хубаво, но няма да е съвсем същото, черешите скоро няма да ги има...


Приказките и спомените остават, а единственият който  въобще не се вълнуваше от тези неща беше Мери. Сладко проспа всичко и не вярвам да е сънувала вълци, вещици и върколаци....



клафути
400 г череши
80 г захар
2 -3 с.л. тъмен ром
60 г брашно
щипка сол
280 мл прясно пълномаслено мляко
2 яйца
20 г разтопено масло
меко масло за намазване тавата
бадемова есенция или ванилия
1-2 с.л. светлокафява захар или 1 пакетче бурбонска ванилова захар
опция: фино настъргана лимонова кора

Всички продукти трябва да бъдат със стайна температура. 
На почистените череши се правят леки кръстовидни нарези при основата на дръжките. Поръсват се с алкохола и 1-2 с.л. от захарта. Оставят се час-два да престоят. Керамична тава с диаметър 25 см се намазва с масло и се поръсва с кафявата захар или с бурбонската ванилова захар. Брашното се пресява, добавя се щипка сол и останалата захар. Прибавят се яйцата, разбити с вилица, млякото, разтопеното масло, ванилия или бадемова есенция. Добавят се черешите, заедно с отделения сок и лимоновата кора. Всичко се изсипва в тавата и се пече в предварително загрята до 190 градуса фурна, около 30 минути или докато повърхността придобие златиста коричка. Сервира се топъл или охладен, поръсен с пудра захар. 


19 коментара:

  1. Бих си хапнала и аз директно от тавата, но с най - голямата лъжица от това неустоимо клафути.
    Поздрави и успешна седмица.

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, че увлекателно, Диди. :) Чудна публикация, а десертът със сигурност е вкусен (не съм опитвала досега). Толкова уютно се почувствах!
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Препоръчвам го с две ръце, Гери! Дори да не е по тази рецепта.

      Изтриване
  3. Ах, тези твои снимки! Като приказка за клафутито е тази публикация, толкова уют и едно такова лежерно настроение създават! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че снимките ми въздействат така!
      Поздрави и от мен!

      Изтриване
  4. Наистина "ах, това клафути" :)
    Чудесен и лесен десерт!
    Хубаво лято, Диди!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано да ни е хубаво лятото и по-малко дъждовно ...

      Изтриване
  5. Диди, права си - определено с костилките! :)
    Изглежда убийствено!
    Поздрави и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. щом и ти си за костилките, значи сме в десетката : )

      Изтриване
  6. Наслада за всички сетива :)
    И ако до сега не съм правила този десерт ... след приказката за него вече няма да му се размине :)
    Обожавам да те чета ... удоволствието беше и мое!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ми е драго!
      Поздрави, Дани!

      Изтриване
  7. Много приятен пост, освен всичко друго:))
    Мога само да съжалявам, че и моята лъжичка не е наредена в подноса от последната снимка:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. а как ми се хапва пак! :)
      покрай блога обаче постоянно експериментирам разни други неща и не остава възможност за много повторения

      Изтриване
  8. Еха, нещо което да направя тези дни :) Изглежда умопомрачително! :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотна рецепта за е дин любим десерт, прекрасна презентация и много вдъхновяващи снимки! Поздрави и успех:)

    ОтговорИзтриване