Всичко започна още преди Великден, с първите по-топли пролетни дни. Като ответна условна реакция, децата веднага се сетиха за сладолед и не забравиха, което е по-важното, а ми напомняха всеки ден - сладолед, та сладолед... Много трудно се навивам да купувам промишлен сладолед, освен това при мен липсваше подобна реакция, както за консумиране, така и за приготвяне. Имам няколко сполучливи рецепти, справям се общо взето с подготовката на яйчения крем, въпреки че всеки път съм пред дилема достатъчно ли покрива гърба на лъжицата или трябва още да се сгъстява и колко точно ме дели от пресичането му, имаме и уред за сладолед, но желанието в цялата схема липсваше.
За техен късмет, веднъж сладоледените преговори съвпаднаха с посещение в един от хипермаркетите. Точно се мотаехме около щандовете с плодове и зеленчуци и ми хрумна, че мога да пробвам рецептата на Дона Хей, която си бях набелязала преди време. По принцип не си падам по дълго пътували екзотични плодове (с малки изключения), но реших да дам шанс на едно манго. Не знам как трябва да изглежда добре узрялото манго и по подразбиране приех, че е по-скоро зелено, така че го оставих за седмица на стайна температура да дозрява.
Накрая се оказа, че беше малко презряло, а и аз се бях забавила повече от планираното, но експериментът продължи. Замразих плодовете, на другия ден пасирах, снимах и настъпи време за дегустация. Трябва да призная, че не очаквах толкова добър резултат. Опитвала бях преди време нашумелия сладолед с една съставка (банан), но не ме впечатли особено, за разлика от този вариант. Действително, на замразените и пасирани след това банани се дължи плътната, кремообразна и гладка текстура без ледени кристали. По-точно - благодарение на високото съдържание на пектин в тях. Добавянето на кисело мляко внася приятен сметанов вкус и прави още по-гладка и фина сместа, а мангото се включва със силен и свеж плодов аромат. Всичко е семпло и просто, както при всяка брилянтна идея.
Единствения минус е, че в този вид консистенцията не позволява да се правят топки от сладоледа, но за мен това не е съществено. Пробвахме и варианта с повторно замразяване на пасираната с киселото мляко смес. Така сладоледът вече може да се слага във фунийка, но според мен по този начин губи от вкусовите си качества, образуват се допълнително кристали от водата в киселото мляко и ароматът намалява. Не че не го хапнахме, но определено за мен работещ е вариантът след първото пасиране. Така се получава чудесен сладоледен десерт, който може да се сервира в чаша или купичка. Вероятно би се подобрил още, ако се остави да стегне леко в камерата.
Непременно ще го опитам в комбинация праскови-банан-заквасена сметана. Мисля, че ще се получи много добре, особено ако се добави малко ванилия. А също и в пролетен микс със зрели ягоди и листенца мента ...
Имам още няколко снимани вкусни рецепти, които се надявам по-скоро да публикувам. Извънредните занимания с първокласниците запълват цялото ми свободно време и напоследък няколко вечери заспивам пред компютъра, без да успея да напиша нито ред в блога. Въпреки че винаги съм била с висок успех, бях с нагласата, че няма да съм от амбициозните майки, които притискат децата си с прекомерно учене от най-ранна възраст. От мен също не са изисквали отлични оценки на всяка цена и все пак нещата са се случвали от само себе си. Смятам, че децата трябва по-плавно да навлизат в материала и постепенно да набират скорост, като интензивните извънкласни занимания се случват в горните класове, а не дотогава да са уморени и отегчени от постоянно натискане на педала. Оказва се обаче, че материалът, който трябва да усвояват е толкова много, че е невъзможно да се случи без допълнителни упражнения, още повече, ако училищната занималня не е удачна. Успяваме да се наместим някак в златната среда, което е добре. За повече - времето ще покаже....
сладолед с банан и манго
1 манго
3 банана
140 г пълномаслено кисело мляко
Бананите се нарязват на шайби, мангото - на кубчета. Слагат се в плътно затваряща се кутия и се оставят да се замразят в камерата. Преди сервиране се слагат в блендер, заедно с киселото мляко и се пасират до хомогенност.
Пасираните плодове могат да се замразят повторно, като се върнат в плътно затварящ се съд.
Получават се около 600 г сладолед.
по рецепта на Дона Хей
Диди, все се каня, но деосега нито едносъставния, нито двусъставен съм правила. Все многосъставен, който ми харесва. Ще опитам, разбира се, въпросът е кога. Че както казваш, с децата и плановете не винаги е лесно.
ОтговорИзтриванеА ученето и децата- за мен никаква оценка не е важна, ако детето е взело своя урок и е разбрало смисъла на нещото. Това е онова, което има значение, та ако ще да е оценено не много добре. (Макар, че на моменти използват тази ми политика срещу мен и в много неблагоприятна ситуация ме наричат бележкарка;)))
Пробвах всякакви вече, че с готовите положението не е добре - тях не е възможно да ги елиминираме изцяло, но поне минимизираме донякъде щетите. Тази рецепта е един от вариантите, който ме устройва много добре - като вкус, съставки и удобство на приготвяне. Иначе няма как да се надмине класическия сладолед, направен с истински съставки : )
ИзтриванеА за самоцелно гонене на високи оценки, бележкарство и зубрене въобще не съм си помисляла, даже не ми е минало през ума, че може така да се погледне. Но си давам сметка, че след време високите оценки ще са им нужни, ако искат да отварят желаните от тях врати.
При нас проблемът е, че уроците се преподават много интензивно, а в следобедните часове, когато трябва да ги затвърдят, условията са - шумна стая с много деца и сред тях достатъчно недисциплинирани, за да правят невъзможна каквато и да е работа. Затова се налага да компенсираме вкъщи.... Наложи се да наваксваме и заради неуспешния експеримент с нова система за обучение по математика. Вторият срок минахме на класическа математика и помощ от родителите - все отделено време, в което предпочитам да ги уча на други неща...