Време за салати

Привет на всички, които ще ми отделите малко внимание. Позагубих се наполедък и колкото повече време минава, толкова по-трудно е да възстановя ритъма на публикациите. Тази пролет беше доста странна и сложна за мен, и интересна. Случиха ми се първата наистина осезаема пролетна умора заедно с първата криза на средната възраст или поне нещо, приличащо на нея. Всичко това на фона на кризата в обществото {която май никога не ни е напускала и все повече ми прилича на лабиринт без изход}. Вичките съвпаднаха и почти съм сигурна, че нямат връзка помежду си ...

Иначе времето ми беше и е плътно заето, както винаги и както при всички предполагам.  Преминах  през проектирането на моята собствена кухня. Това е вторият път, в който правя проект на кухня за себе си. И ако преди всичко беше стандартно, познато и рутинно, сега тръгнах по непознати пътеки с неизвестен край - и по отношение на материалите, и като обработка и комбинация на стилове и цветове. Дълго време ми беше трудно да реша какво искам, преценявайки първо от професионална, но и от "кулинарно-блогърска" гледна точка. Искаше ми се, освен функционална и удобна,  да бъде различна и нетипична - място, на което да се чувствам добре и да ме вдъхновява. Оказа се, че след като си направил стотици проекти за други хора в какви ли не варианти, много трудно взимаш решения за себе си. Но  нещата вече напреднаха, даже и аз поработих здраво с четката :) Когато е завършена, ще покажа.

Децата растат, много често са в схватка, като куче и котка са {женската хитрост е вродена, убедих се:)}. Опитвам се да им отделям повече време и енергия, но не ми се получава. Учим се на много неща. Броим и пишем от едно до десет и обратно, и от 10 до 20,  и разни други работи... Имахме наситена програма. Турнир по футбол, първи танци на истинска сцена, открити уроци в детската, занимания с логопед за френското Р на дъщеря ми... Много харесвам рисунките ѝ. Рзглеждам ги, когато не съм в настроение. Винаги има слънце, сърца и Любов (сама настоя да я науча как се пише). За разлика от нея, брат ѝ въобще не се вълнува от рисуването и няма как да го включа, но пък ми е пръв помощник с инструментите.

Колкото до салатите - приготвяме ги редовно. По-често стандартни, понякога и от другите. Покрай салатата с ягоди и спанак, която правих онзи ден, малката набързо и съвсем неочаквано ми хвърли  ръкавицата : "Tи пък, мамо, каква е тази салата с ягоди!... Тогава можеш ли да направиш торта с краставици? Нали имаш блог...."  (блоговете вече са им ясни от филмчето по Дисни за Стан - кучето с блог). Позамислих се малко, но не смятам да задълбавам.... Ама знае ли човек, не го забравих - и вчера, и днес се сетих за това....





Зелена салата с кълнове от червена ряпа

1 зелена салата
1 краставица
80-100 г кълнове от червена ряпа
50 г сирене
2 с.л. зехтин
прясно изстискан лимонов сок
морска сол

Почистената салата се накъсва на парчета. Добавят се нарязаната на полумесеци краставица и кълновете. Охлаждат се, ако е необходимо. Овкусяват се и се гарнират със сиренето, нарязано на малки кубчета.

Кускус с кълнове и спанак

180 г инстантен кускус
80 г кълнове 
2-3 шепи бейби спанак
8-10 чери домата
3 с.л. зехтин 
лимонов сок
лют пипер на вкус

Зърната кускус се заливат с 250 мл подсолена гореща вода. Изчаква се 4-5 минути, докато набъбне и стане пухкав. Добавят се спанака, чери доматите и кълновете. Подправят се със зехтин, сол, лимонов сок и  по желание лют червен пипер.