Кекс със сочен какаов пълнеж - идея # 7

Вчерашният ми ден беше един от тези, в които се налага да натиснеш Пауза и да преосмислиш някои неща. Започна добре. Обичайната семейна обстановка. Направих си и списък с продукти, за да приготвя две рецепти (ще бъде вкусно! :) по обещание в блога, което дадох още преди Коледа. Към обяд обаче установих, че за друг ангажимент, чието изпълнение съм провлачила повече, отколкото въобще съм си давала сметка, на всичкото отгоре цели две седмици съм пропуснала да отговоря на момичето кога най-накрая ще съм готова ....

Честно казано, доста се потресох от себе си. Винаги съм била човек, който си държи на думата и спазва всичко обещано. Факта, че времето  профучава шеметно и седмиците изглеждат като дни нито е нещо ново, нито  оправдание. Това, че не си правя списък със задачите  е  проблем. Какво  може да помогне списъка? Запълва се толкова бързо, че в един момент се превръща в огромна маса от думи, за която също трябва да отделиш време, да прецениш и маркираш най-неотложното в нов списък. Пробвала съм, но накрая се задръствам с листчета, списъци и тефтери и започвам да ги губя някъде сред всичките други важни неща...
Забелязали ли сте, че постоянно нещо търсим... търсим еди-какво си загубено, търсим 3G, търсим  wireless, или зарядни - все някое зарядно липсва!.... толкова много зарядни имаме и така сме си усложнили живота, че накрая със сигурност загубваме нашето...

Доста се шокирах от себе си и спешно си осигурих релакс раходка, което означаваше да командировам децата при баба и дядо за следобеда. Заедно с тях нямаше как да се получи желания ефект. Тогава  постоянно съм в  ролята  на помирител или звероукротител, или чакам на досадни опашки за пуканки, след като съм се уморила да им обяснявам за палмовото масло, а и щом е по изключение.... Успях да  походя в тишина, да пощракам някои птици и клонки, вкъщи пих кафе, преглеждах снимки и  писах в блога, отново сред оглушителна тишина. Успях да си възвърна баланса, но не и да си простя...

Сигурно се чудите  какво общо има кекса с цялата  история. Нищо общо. Иска ми се заедно с  моите словоизлияния да има все пак някаква полза от публикацията, а и обичам да се придържам към тематиката на блога. Правих го през лятото, хубаво е да се добави тук. Вчера даже идеята за печене на нещо вкусно за оправяне на настроението не ми изглеждаше привлекателна. Следобедното кафе мина с бисквити от магазина.

Рецептата е от соц. времето. Спомням си я като дете - майка ми донесе няколко парчета от почерпка на нейна колежка. Интересните идеи дори  са две и по принцип са  известни. От една страна, тази за пълненето с какаов сироп след изпичане. Ако се направи добре и с търпение, се получава изключително вкусна и сочна  вътрешност. От друга -  операцията става страшно лесно с пипетите от детски Панадол. Няма нищо диетично и здравословно в кекса. Това е хард рецепта с много масло, захар, бяло брашно... всичко е оставено на волята на ядящия и способността му да се ограничи до малко парченце, което никак, ама никак не е лесно...

 Кейк със сочен какаов пълнеж

5 яйца 
270 г захар 
100 мл олио 
120 мл хладка вода 
330 г бяло брашно 
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер 
ванилия 2бр.
щипка сол 
пудра захар за поръсване 
20-30 г ядки по избор, най-удобно - орехи

какаов сироп
200 мл вода 
160 г захар 
2 сл неподсладено какао 
125 г масло 

Яйцата и захарта се разбиват докато сместа побелее. На тънка струя при непрекъснато бъркане се добавят олиото и водата. Прибавя се пресятото с бакпулвера, солта и ванилията брашно. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена правоъгълна кексова форма. Пече се в загрята на 180 градуса фурна - около 50 минути или докато пробна клечка излиза суха. Охлажда се върху решетка до стайна температура. Захарта се разбърква с какаото, прибавя се водата и се оставят на загрят котлон докато кипнат. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се оставя на слаб огън да се разтопи, като се разбърква от време на време. Прехвърля в кана след като се охлади леко. Кейка се надупчва отгоре с дебел молив, без да се стига до дъното и поетапно се пълни с какаовия сироп ( по-лесен вариант за пълнене е с използване на пипета от детски Панадол). Може да се остави една част от сиропа и с нея допълнително да се полеят нарязаните парчета. В дупките се нареждат ядките, предварително леко запечени на сух тиган и се поръсва с пудра захар.


сниман за сп. Кенгуру №70/ септември 2012