fun break, лятно...

Докато съм на море и далече от кухнята, предлагам на симпатичните посетители на блога ми да погледнем какво се случва според неповторимия карикатурист Sempé, когато двойка с може би дълъг семеен стаж отиде на пикник на морския бряг.



С пожелание за изпълнена с емоции ваканция на тези, за които тепърва предстои и слънчев, усмихнат, умерено-температурен и по-малко дъждовен завършек на лятото!
;)


Френският художник Sempé e илюстратор на известната детска книга Малкият Никола, преведена и издадена преди години на български.

Слънчеви поздрави

и сърдечни благодарности за две прекрасни дами - Диана и Тони, които ми оказаха внимание с наградите Чудесен блог и Любим блог.Момичета, изключително ме радва вашата оценка!

От своя страна искам да ги споделя с Дани, Ина, Ивейн, Мария, Кали, Мария Митева, Станимира и Мира, Дани, Ирина, Даниела, Пепи, Мария-Пепеляшка.

За интересните публикации и вдъхновението, което намирам в блоговете ви, за позитивното присъствие и окуражителните коментари, за приятните емоции и забавните истории благодаря както на вас, така и на Мария -LaMartinia , lois, Дими, Лулу, Eос, Nanita, Краси, Tanita, Милена, kathryn , DSdiva, goldy, Русанка, casey, Rayna

За вас и за всички, посетили блога ми в тези топли дни имам нещо сладко и нещо освежително, направено по една от разхлаждащите рецепти в тефтера ми. За пеп-40 заменям ментовия чай с друго, по избор ;)

Пеперуди

BUTTERFLIES

I`ve watched you now
a full half hour
Self-poised upon that
yellow flower,
And, little butterfly!..
What joy awaits you,
when the breeze
Has found you out
among the trees,
And calls you forth
again!




В спокойния юлски следобед седя на терасата на старата къща, погълната от широтата на простора, открил се пред мен и хипнотизиращо-жълтите слънчогледи в далечината.Мислите ми се реят насам-натам, понесени на крилете на меланхолията.

Мисли за стопаните на старата къща, скъпи на сърцето ми хора, които отдавна ги няма.

.... за старата къща, зимуваща празна и тъжна, скована в самота, очаквайки търпеливо с идването на топлото време човешки смях да огласи пустотата и.

... за помнещия нетърпеливите ми детски крачета прашен път, по който сега тичат моите деца....





Мисълта за неумолимия кръговрат на живота изпълва стомаха ми с пърхащи пеперуди...После те политат към полето, трепкащо в мараня и жужащо с всевъзможните звуци на многобройните му обитатели.
В подобна гледка можеш да се потопиш целия...







Много добре знам какво ще направя в такъв топъл, летен следобед, едновременно тих и изпълнен с прекрасната мелодия на природата. Ще си избера дърво с голяма сянка на двора.Ще си направя кафе към десерта, който приготвих.Ще си взема нещо любимо, макар и за препрочитане - Стайнбек, Шоу, Селинджър, Ремарк или Капоти например, за да съберат и подредят мислите ми.


Ще уловя мига.
А вие?

Сладоледена шарлота / Charlotte gelata

"The King of Chefs, and the Chef of Kings" - Мари-Антоан Карем , известния майстор-кулинар от началото на 19-ти век, шеф-готвач на аристократи и царе, сред които английския крал Джордж IV, руския цар Александър I и банкера Джеймс Ротшилд.Обичал да създава десерти-изненада.Едно от многобройните му творения е студената шарлота - опаковка от бишкоти с пълнеж от баварски крем или мус от шоколад или кафе.С времето оригиналната рецепта е претърпяла многобройни промени и вариации, добавка на плодове, плодови пюрета и сладолед.

Имах огромно желание да направя тази сладоледена шарлота.Определено ме затрудни.Може би, защото е за първи път и нямах стиковка по технологията и правилен разчет за времето на отделните етапи. Сега вече имам поглед върху ситуацията, идея за друга подобна торта, надявам се и с повече снимков материал в стил стъпка по стъпка.

Сладоледите, които приготвих за нея се оказаха много вкусни.Шоколадовия е по рецепта на joy of baking -място, от което досега не съм имала повод да се разочаровам.С нежна, кадифено-гладка консистенция и изявен шоколадов вкус. А от лешниковия, който е традиционен за Италия останах очарована - плътен и наситен, с изключително богат аромат на изпечени лешници.Честно казано, не съм си представяла, че мога да направя толкова хубав сладолед (поне по моите критерии :)

Тортата може да се сервира с лек ягодов сос.Пасирайте пресни ягоди с пудра захар и малко бренди.Прецедете ги през цедка, сложете в сосиера, за да може всеки да гарнира индивидуално порцията си.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Мая Дългъчева

Тя е смешна понякога - романтичка наивна!

Още детство в очите й свети.

Ако тайничко нощем нанякъде кривне -

пие вино с мъртви поети.

И е тъжна понякога, и мълчи необятно,

но така се срамува да плаче,

че сълзата набола се търкулва обратно

и след себе си въздуха влачи.

Като въздух я дишам - незабележимо.

Просто знам, че е тук. Че е близо.

Като дъх от коса. Като кукла любима.

Като нокти, до кожа изгризани.

Просто знам, че е тук. И е толкова хубаво

някой с тебе в студа да трепери.

Вдън гори Тилилейски да се изгубя,

тя едничка ще ме намери.

Тя е прошка без глас, мъдрост, страх посреднощ

и запалена мълком свещица.

Подари ми очи, да живея в разкош -

виждам, в дюлята зреят жълтици!

Подари ми небе, подари ми земя,

а отплата за нея аз нямам.

Само няколко стиха, с които ръмя

под клепачите мокри на мама.

Маме, с най-хубавите пожелания за рождения ден!

Marsala D.O.C. и салтимбока по римски

Всичко станало случайно.
В една тъмна и бурна нощ на 1773г английската бригантина Елизабет, пътуваща по маршрута си към Мадзара дел Валло, била принудена да потърси убежище в пристанището на сицилианското селище Марсала. Собственикът Джон Удхаус, търговец от Ливърпул, както и останалия екипаж, бил нагостен подобаващо в местните таверни. Случило се и нещо неочаквано. Влюбил се. Но не в някоя тъмноока девойка, а във виното, източвано от гостилничарите директно от бъчви, в които престоявало повече от 40 години, а отлятото количество се допълвало с друго оглежало вино.

Сицилия /Tonnara Sicily, фотография iMat77 във Flickr

Това било известното, произвеждано в тази зона вино Perpetuum - бащата на днешната Марсала. Плод на дългогодишен опит, майсторство и прилагане на редица техники, датиращи от най-древни времена, то напомнило на англичанина за прочутите тогава десертни вина Порто и Мадейра.
Дали поради топли сантиментални чувства или хладни търговски сметки, но Удхаус натоварил на тръгване 50 пайпа с ароматното вино.За да издържи то дългия път, добавил му и малко бренди, което както е известно е консервант. Така се ражда легендарната Марсала.
Любопитен е факта, че към 420-литровите бурета, той добавил около 8 литра бренди или близо 2%, с което дефинирал съвременната рецепта за Марсала. Подобни техники за подсилване на вината виждал при престоя си в Малага.
Големия ентусиазъм, с който била приета напитката в Англия, подтикнал John Woodhouse да инвестира не само в експорта, но и в производството на Марсала. Включил и двамата си братя в бизнеса, като осъществили редица подобрения, реконструирали пристанището, поправили пътя, водещ към градчето.

Вятърните мелници в Марсала

Повлиян от успеха на сънародника си, Бенджамин Ингам е втория англичанин, който се установява в Марсала през 1806 г. и за няколко години успява дори да надмине обема на производство на изба Удхаус. Негов е приноса за вноса и употребата на испанската система Soleras y Criaderas, чиито методи за отлежаване и купажиране на виното значително подобряват качествата на Марсала.
Чак през 1832 г и един италианец излиза на сцената Марсала. Това е калабриеца Винченцо Флорио. Разполага избата си между тези на Удхаус и Ингам, а след известно време купува собствеността на Ингам.
Rallo (1860), Martinez (1866), Curatolo Arini (1875), Carlo Pellegrino (1880), Lombardo (1881) и Mirabella (1927) са другите известни фамилии, включили се в производството и бизнеса с Марсала.


В началото на 20-ти век Марсала преживява тъмен период на значителен спад в качеството, като в най-добрия случай е била смятана за вино за готвене. Благодарение на създаването на строги законови норми, регулиращи добиването, а също и усилията, уменията и страстта на няколко сериозни производителя, постепенно отново се превръща в онова великолепно вино, богато и комплексно, изпълнено с аромат и емоция.

През 1969 г Марсала влиза в категорията вина с контролиран произход D.O.C. - Denominazione di origine controlata.
Произвежда се в няколко стила с подразновидности, като всичко трябва да бъде описано на етикета. Така че, говорейки за дегустация и качества, преди всичко трябва да се уточни за каква точно Марсала става дума.

Класифицира се по различни критерии.
Според продължителността на стареене бива Fine (отлежава поне една година), Superiore (отлежава минимум две години), Superiore Riserva (минимум четири години отлежаване), Vergine or Soleras (отлежава минимум пет години), Vergine Stravecchio o Riserva (минимум десет години отлежаване).

Цвета се определя основно от гроздето, както и наличието на топлинно обработено грозде(mosto cotto или sifone). Вината Ambra (кехлибар) и Oro (злато) се произвеждат от бялото грозде Grillo, Catarratto, Inzolia и Damaschino в различни комбинации на количествата. За Rubino (рубин) се използва червеното грозде Pignatello, Nero d'Avola и Nerello Mascalese, като може да се добавя и до 30% от гореупоменатото бяло грозде.

Според съдържанието на захари, съответно Secco (сухо), Semisecco(полу-сухо), Dolce(сладко). За вината Vergine е забранено добавянето на топлинно обработено грозде/гроздови продукти, което по принцип увеличава захарното съдържание и по тази причина те са само във варианта сухи.

Солниците в Марсала , фотография lorca56 във Flickr

38-ми паралел - Линията на Слънчевата Прегръдка 

... паралела на Бакхус. Минава през и в близост до земите, в които се произвеждат най-скъпите ликьорни вина. Като се започне от Мадейра през Порто, Херес, Малага, Сицилия/ Марсала, Пантелерия и Липари до Ксамос и Кипър.Обединява ги специфичния микроклимат с близо 250 слънчеви дни в годината и топли средиземноморски ветрове - идеална среда за отглеждане на сладко, сочно грозде и превръщането му в така ценното вино с богат аромат и вкус.

Независимо, че е ликьорно вино, Марсала може да бъде консумирано и преди десерта. Изберете Vergine Soleras към престояли твърди сирена с остър аромат. Secco се комбинира със силни вкусове, а Fine са подходящи към деликатеси като хайвер, херинга, риба меч, както и риба тон.За да се насладите на Superiore Riserva сервирайте от най-ароматните сирена. Разбира се почетното място на Марсала е в края на вечерята, когато се откроява с пълния си блясък, поднесена към десерта, за въодушевяване на разговорите или просто да ви прави компания към четенето на хубава книга.

Марсала е едно от необикновенните и уникални вина, изискващо пълното внимание и сензитивност на консумиращия го. Притежава всички качества, необходими за доставяне на забележителното удоволствие, което чаша с вино може да даде.

Към статията за Марсала и след последната по-лека салтимбока избрах да приготвя класиката saltimbocca alla romana. Съчетала в себе си ароматите и неповторимия вкус на продукти като прошуто, телешко бонфиле, марсала, салвия, зехтин, няма как да не се счита за една от перлите на италианската кулинарна огърлица.

Салтимбока обичам да приготвям, да снимам, да пиша за нея и най-накрая, но не на последно място :)) - да похапвам. Интересно как това ястие отговаря толкова точно на наименованието си. Не е нещо, което се консумира бавно и спокойно, а по-скоро бих казала - с нетърпение, припряно, за нула време ...или както е наречено - бързо скача в устата ( salt in bocca).

Наскоро намерих  една La Bottega на Милин камък 6, насред София, където освен Марсала има и други сицилиански вина.