бисквити за Коледа и не само

На фона на предишни бисквити, добре нагласени визуално и вкусово, тези стоят малко като грозното патенце. Използвам периода на  традиционно бисквитоправене, за да ги изпробвам и добавя  рецептата, напасната  по моя вкус от друга  рецепта в блога. Основният ми стремеж, освен да бъде лесна и съставена от постоянно налични продукти, беше да не използвам масло. Вече са два броя в списъка. Малки хрупкави сладурчета, които  спокойно да  хапваме  в сезона на усилена консумация на всякакви топли напитки. Чашите с кафе/чай/какао/мляко  вървят задължително с чинийка бисквити или кексчета. Затова предпочитам да редувам варианти със и без масло. Най-важният акцент лесно_семпло_неангажиращо е определящ и отговаря на основният критерий за подбор на рецепти напоследък.

Гледайки статистиката  на публикациите виждам колко драстично е намалявал броят им за това време. Факт. Особено към края доста помрънках  тук и това не ми  допада особено. С изнизването на последните дни от годината, колкото и да не ми се иска, в главата ми се въртят мисли и равносметки за това кое как е било, дали е имало вариант да се случи по друг начин. Така са устроени повечето хора. Аналитични личности. Чудя се от малкото към голямото ли да започна или обратно. Което и да избера, все до едно и също място ще стигна....

Давам си сметка, че това беше годината, в която, колкото и да упорствах, разбрах най-накрая, че съм достигнала до някакъв предел на силите си, а това спешно трябва да променя. Какво се случва с един човек, който не може да стои на едно място без да  занимава с нещо ума и ръцете си,  някой пълен с енергия, вечно в движение и захванал едновременно  куп проекти? Случват му се нови предизвикателства. Какво друго. За да разбере, че не бива да бъде толкова уверен в силите си ?? или напротив, за да види точно колко може и дали може да се справи? Напоследък все се връщам към онзи преломен момент преди 6 години, когато трябваше да напрегна  всичката си воля и да се боря, за да не загубя преди още да съм ги видяла и докоснала онези малки човечета, които  познавах само чрез екрана на мониторите. Трудно беше, но прегърнах ги. Оттогава мобилизацията при мен не е спряла и нон стоп е на макс.

Да си от хората, които не обичат компромисите и претупването, и държат  всяко нещо, било най-дребното, да се направи както трябва, е хубаво нещо, но има своята цена. Много по-разумно е да умееш да разпределяш усилията и да не натискаш постоянно педала докрай. Стига да искаш да бъдеш разумен обаче,  или ако си го осъзнал навреме...  Случи се така, че от раз станах родител на двама, без никакви познания, без опит и рутина, и без право на много грешки с първото, които обикновено при второто не се допускат. Трябваше бързо да свикна да деля енергията и любовта по равно, защото, оказа се, малките очи и сърца мерят много точно. И да  имам достатъчно енергия и любов за всеки, при всякакви обстоятелства, да успявам да туширам ревността и никой да не се чувства  ощетен. Станах спец в подялбата, за нула време мога да спретна две еднакви порции и чаши без разлика в грамажа. Всеки път  : ) ...  Няма батко, една минута не се брои, никой не е по-голям, за да отстъпи, да прояви нужното разбиране или да помогне в озаптяване на по-малкия... Преминахме период, в който един труден етап се заменяше с друг труден етап. Преди още да съм се опомнила от цялата  вихрушка, в която  малките постепенно станаха говорещи и можещи човечета, те вече освен изморена, ме карат да се чувствам и остаряла. Не усетих как преминахме от бебешките проблеми към момента, когато трябва да чувам кой с кого е гадже в детската градина и кои вече са скъсали : ))... Животът е шарено място и единственото сигурно е, че  продължава напред.

За това време неуслужливо се надцених, рано  започнах  да хитрувам като работеща майка между ангажиментите и двете прохождащи бебета в парка. Успях и да се влюбя. От любовта към фууд фотографията, срещнала своята половинка в интереса към готвенето, се роди  третото ми дете - блогът, който на Бъдни вечер ще стане на четири. Този път не съм мислила за нищо специално за мен под елхата. Единственото, което си пожелавам е да се върне част от предишното ми Аз, защото следващата година предстои рунд втори - училище, заедно с всички останали екстри. Надявам се в петата година блогът да е поне малко по-активен от сегашната, ако е и по-интересен още по-добре. Времето, което отделям за него ми връща само позитиви и релакс, а те са ми нужни в големи количества.  Иска ми се бързо да изляза от това състояние на стенд бай икономичен режим, в което при всяка удобна възможност изпадам. Меко кресло, комфортна лежанка или диван - няма значение, все са мои :) Да приседна за кратко, ако може, или за по-дълго - чудесно ще бъде!  С нещо приятно и интересно за правене. И от време на време да е тихо.
За мен това общо взето.

На всички пожелавам спокойни и щастливи празнични дни!

-


Бисквити  
~ 30 броя

190 г брашно
50 г смлени орехи
1 голямо яйце
70-80 г захар
1 ч.л. бакпулвер
1/3 ч.л. сол
1 ванилия
50 мл олио от гроздови семки или зехтин
2-3 с.л. прясно мляко или айрян
1 1/2 с.л.  овесени трици
1 с.л. ленено семе или микс ленено семе- сусам
30 г черен шоколад 70%
опция - дребни стафиди


Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Прибавят се захарта, ванилията, лененото семе, орехите, овесените трици и шоколада (предварително фино нарязан-настърган с помощта на нож до дребни парчена и стърготини). Прави се кладенче и в него се изсипва олиото, леко разбитото яйце и 2 с.л. мляко. Сместа се разбърква с лъжица, за да се събере на топка, като при нужда се добавя по малко от останалото мляко. Тестото се разделя на две топки, поставят се върху фолио за свежо съхранение, сплескват се на диск и се оставят в хладилника или камерата да стегнат до степен удобна за разточване.
Разточва се до дебелина 3-4 мм върху добре набрашнен плот, като между тестото и точилката може да се поставя стреч фолио, за да не се добавя излишно брашно (фолиото се размества периодично, за да може кората тесто да се разтяга отдолу). Изрязват се фигури с по-семпли и обемни форми, с помощта на остри, метални формички. За да бъде по-лесна и бърза цялата процедура, може от изрезките да се оформят топчета с еднакво тегло, и с помощта на точилката да се оформят като бисквити със свободна и неправилна форма на дискове. Или във всяко топче да се поставят 3-4 малки стафиди, притиска се до дебелина около 6 мм, отгоре се слага парче орех.

Друг вариант е  въобще да не се разточват кори. Тестото се разделя на топчета с тегло 15 или 20 грама, приплескват се с ръка до дебелина 6-7 мм, върху всяко се слага парче орех. Това е предпочитаният от мен вариант. В този случай при замесването на тестото се добавят около 30г дребни стафиди. Независимо, че не се разточва, отново се охлажда, за да се работи по-удобно с него.

Бисквитите се нареждат на разстояние една от друга в тави, застлани с хартия за печене. Желателно е дозата, която се слага във фурната да бъде от бисквити с еднаква форма и дебелина, за да се изпекат равномерно. Пече се в загрята на 180 градуса фурна - около 16-18-20 минути (зависи от дебелината), или докато се зачервят отдолу и по ръбчетата. Най-добри за консумация са веднага след изпичане или няколко дена след това. Съхраняват се в плътно затварящи се кутии за бисквити.