Запитвали ли сте се някога, по колко начина едно дете може да изрази щастието си? Безброй, със сигурност. След като от няколко дена съм зациклила и дума не излиза от мен, за да пусна тази публикация, изведнъж всичко се обърна, сиво-черно-бялото стана цветно и слънчево, а въздухът се изпълни с кислород ...
" - Мамо, сърцето ми танцува танци! Ще му увелича музиката ..." , последвано от бързо завъртане на пъпчето. Един звънлив глас, една комбинация от думи, която никога не си мислил, че ще чуеш и ето че размърдват и оживяват твоето сърце, свито в своите си лични и глобални тревоги. Толкова е хубаво, особено когато имам належаща нужда, децата ми да ме "хванат за ръка" и да ме изведат на светло ....
Случват се такива моменти, когато не ми се мисли и не ми се пише за храна. Решила бях, а и крайно време беше, да добавя рецептата за тази тарта, правена още през есента. Тогава, специално за нея, се сдобих с ренде-мандолина и веднага се запитах защо съм я отлагала досега. Удобна джаджа, особено моделът с два ножа ....
Усложненият вариант на този десерт вероятно би изглеждал така - форма с нисък къдрав борд, класически бадемов frangipane слой под ябълковите резени и евентуално карамелен сос за гарниране. Тук обаче действаме по бързата процедура. Правим основата с диаметър, какъвто ни е удобен, няколко щипки смлени бадеми, а за разкош, накрая, когато всичко е готово, поръсваме повторно ябълките със захар и запичаме до златиста карамелена коричка ...
Е, няма да крия, вкусът не е като при многостепенната и по-бавна за правене нейна посестрима, но пък никак не е за изпускане. Особено, ако я гарнираме с нещо вкусно - сметана, сладолед ... И най-важното, и при двете - въпросът е с кого ще бъдат споделени ....
