морковена торта с маскарпоне и лайм

Споделяла съм вече  намерението си да превърна морковения кейк в торта на пластове. 

Исках да бъде зимна, визуално и вкусово семпла и  атрактивна. 

До тук добре, но никаква конкретика на хоризонта. 

Идеята  витаеше в мислите ми, а детайлите упорито се криеха.

По-едно време, в началото на декември, към тях се добавиха други мисли и мечти. 

За сняг и за онази пленяваща бяла тишина, която ме кара толкова много да 

обичам зимата, и как всичко това щеше да подхожда на моята торта.

Но, те не ми помагат, а ме объркват, защото гледката навън не е това, което искам.
Отделно и тортата все още не е това което искам. 

Или, в крайна сметка, може би точно, защото съм ядосана на времето и 

постоянно ме връхлитат спомени за огромни преспи и 

разкошни снегове от рождените ми дни през ноември, 

изведнъж всичко си идва на мястото.

Тортата ще има лятната свежест на лайм, напук на топлото начало на зимата, 

което ме кара да се чувствам като в предвеликденско очакване. 

Много лайм. Кора и сок. 

Идеално ще се комбинират с  плътните 

канелено_карамфилово_джинджифилови блатове ...

Кремът ще бъде гладък и нежен, фин и вкусен. 

Няма да разчитам само на традиционното за морковените торти 

крем сирене и ще добавя към него от 

безпогрешното в такива случаи маскарпоне.

След много блуждаещи мисли, стигащи до задънени улици, 

пъзелът се нарежда неусетно бързо. Тортата се материализира за 

именния ден на Ники и при първия опит беше 

тествана от повече хора {успешно}. 

Останаха и някои малки парчета за снимка на другия ден.

Белите бобчета отгоре всъщност са бадеми с бял шоколад. А белите кадри от 

задния ни двор са любимата ми сутрешна зимна гледка, 

която обожавам да наблюдавам {не само по Коледа, но особено тогава} 

през широките прозорци на кухнята с чаша кафе в ръка.

Закъсня малко, но е тук.

Коледа

Честита и благословена!

коледни бисквити и не съвсем

Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.

Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.

Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.

Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталер, марципанкрингел, флорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....