Sölden (Зьолден или Сьолден, Soelden на английски) се намира в Северен Тирол/ Австрия. Уникално място, съчетаващо два глетчера и три върха с над 3000 метра надморска височина, до които достигат съоръжения. И то не лифтове или влекове, а кабини. Две от тях са 8-местни, а третата, реновирана през 2010 е с 20 седящи и 10 правостоящи места. Райско място за скиорите и сноубордистите, предлагащо за дълъг период от есента до пролетта хубав пресен сняг и идеално поддържани писти.
Разположен е с още няколко селища в долината Отц (Оетц) / Ötztal . На нейно име е кръстен праисторическия човек Отци, намерен на един от ледниците, близо до австрийско-италианската граница. През 2011-а се навършват 20 години от откриването му. Мумията се съхранява в музея в Болцано и е на забележителните 5300 години, с което успешно съперничи по старост на пирамидите в Гиза и Стоунхендж. Оказа се, че във връзка с "юбилея" наскоро са направени подобрения в реконструкцията на лицето му.
Домът, в който Отци е прекарал стотици години впечатлява с излъчваното спокойствие и чувството за безвремие. Когато е нависоко, човек винаги се усеща по-особено и мисли по различен начин. Гледката от 3300 метра височина е зашеметяваща. В кръг от 360 градуса накъдето и да се обърнеш се виждат само назъбени снежни върхове. Една от платформите предоставя възможност да се погледне съвсем от въздуха надолу в снежната пропаст.
Ако отидете в зимните месеци или т.нар. висок сезон, ще имате една незабравима ваканция, снежна и уютна с коледната украса, която се задържа по-дълго и създава много настроение. По това време е нормално част от дните да бъдат с валеж или мъгла. През ниския сезон, в началото на пролетта е по-вероятно да се случи идеалната комбинация от слънчево време и сравнително ниски температури, поддържащи стегнати и перфектни пистите. По-ниско разположените от тях и ски пътя са сред гора.
На глетчера Ретенбах се намира пистата, на която през октомври с първото състезание се откриват стартовете за Световната купа по ски алпийски дисциплини. В края на март може да се види обляна от слънцето, със завидно количество сняг, все така приканваща и достолепна. На нея всяка година през април се провежда фестивал, подготвящ закриването на сезона през май. Тази година е посветен на картагенския пълководец Ханибал, извършил немислимия преход със слонове през Алпите.
Най-продължителното нон-стоп спускане, което можете да направите започва от една от платформите и стига до градчето. Дълго е 15 километра, като преодолява денивелация от близо 2000 метра. Идеалния начин да приключите със ските или сноуборда за деня. Ако ви държат все още краката - без прекъсване, за 20-30 минути :)
Връзката между двата ледника е необичайна. Ще трябва да преминете собственоръчно или по-скоро собственокрачно през тунела, прокопан в скалите на Schwarze Schneid . Дълъг е 167 метра и има лек наклон от десетметровата денивелация (от 3223 м на 3213 м)
Посещението на такова място е изключително стимулиращо и вдъхновяващо за мен. Въздейства на всичките ми сетива по възможно най-добрия начин. В едно се съчетават любимия спорт, красива природа, уютна заобикаляща среда с някои запазени стари дървени къщи, приятни и ефектни интериори, типични за района или по-модерни. И не на последно място - чудесна кухня, микс от традиционна и интернационална. Дегустацията на всяко ястие както винаги беше празник за любителско-кулинарно-блогърската ми душа :)
След времето прекарано на студено и с удоволствие изразходваната енергия по пистите, особено се услажда следобедната местна закуска, наречена Marende. Освен вкусни сладкиши ( точно по време на Marende беше първата ми незабравима среща с Линцер торте :), включва и класически за Тирол неща като тънко нарязан шпек, мариновани лукчета, кисели краставички, чушки чорбаджийки от туршия и още нещо, направо смятано за деликатес и добре познато и у нас - пръжки с мас. Всичко това е поднесено с вкусен бял и черен хляб. За хляб е и рецептата, която научих там и ще опиша по-обстойно в следващата ми публикация.
