Като стане дума за тиква, неизбежно ме спохожда спомена за емблематичния разказ на Елин Пелин и кахърния му герой.За разлика от него обаче, веднага си казвам, че много харесвам тиква и любимият ми начин за приготвяне е най-обикновенния - печена, нарязана на онези едри четвъртити парчета и без никакви добавки (... е, може малко подслаждане, зависи от тиквата).
Като човек, чието детство е преминало в един друг строй с оскъден достъп до информация, дълго време знаех няколкото основни начина за приготвяне на тиква - десертните.Впоследствие се появиха рецептите за тиквени супи, също и вкусните печива с пюрирана тиква в тестото и още много ....Тази есен имах желание да я опитам по друг, по-различен начин от приготвяните досега.Исках и да ми е гарантирано вкусно, така че се доверих на майсторите-професионалисти.
Въобще не се съмнявах колко ще ми допадне рецептата на
Джейми Оливър, сполучливо вкусово съчетана.Със щедра доза сметана и вино, с чудесния аромат на мащерка, добре подкрепена от кориандъра и приятния нюанс мускатово орехче...Не пропускайте лютия пипер - без неговото Осезаемо присъствие няма да е същото!
Ясно стана вече, хареса ми и бих повторила!:)
Финално, да се похваля :), а тези от вас, които снимат храна и се вълнуват от стайлинга, вероятно ще разберат тръпката.След като
видя готварско-фотографското ми хоби, моята леля изнамери от архива си и ми подари едни съвсем нови, но близо 30-годишни салфетки.Реших да ги включа в снимките и с малко съжаление отрязах
автентичния ретро картонен соц-етикет, който с ОТК-а печата си и всичко останало навява толкова спомени за онези други времена и онзи друг строй.....
Прегръдки, лельо!:)
