BUTTERFLIES
I`ve watched you now
a full half hour
Self-poised upon that
yellow flower,
And, little butterfly!..
What joy awaits you,
when the breeze
Has found you out
among the trees,
And calls you forth
again!
В спокойния юлски следобед седя на терасата на старата къща, погълната от широтата на простора, открил се пред мен и хипнотизиращо-жълтите слънчогледи в далечината.Мислите ми се реят насам-натам, понесени на крилете на меланхолията.
Мисли за стопаните на старата къща, скъпи на сърцето ми хора, които отдавна ги няма.
.... за старата къща, зимуваща празна и тъжна, скована в самота, очаквайки търпеливо с идването на топлото време човешки смях да огласи пустотата и.
... за помнещия нетърпеливите ми детски крачета прашен път, по който сега тичат моите деца....
Мисълта за неумолимия кръговрат на живота изпълва стомаха ми с пърхащи пеперуди...После те политат към полето, трепкащо в мараня и жужащо с всевъзможните звуци на многобройните му обитатели.
В подобна гледка можеш да се потопиш целия...
Много добре знам какво ще направя в такъв топъл, летен следобед, едновременно тих и изпълнен с прекрасната мелодия на природата. Ще си избера дърво с голяма сянка на двора.Ще си направя кафе към десерта, който приготвих.Ще си взема нещо любимо, макар и за препрочитане - Стайнбек, Шоу, Селинджър, Ремарк или Капоти например, за да съберат и подредят мислите ми.
Ще уловя мига.
А вие?
