Готвенето е забавно! // Always look at the tasty side of life

Запечени круши с ароматно козе сирене и прошуто / Roasted pears with herbed goat`s cheese & prosciutto

2012-01-24T13:21:00.010+02:00

Върнах се към една изостанала от есента рецепта. Искаше ми се да я приготвя и с друг сорт круши, но не направих нищо по въпроса, а вече почти преполовихме зимата. Вкусни са, ако се консумират самостоятелно, много добре се получава и комбинацията със салата от рукола с меден дресинг. Но това не знам даже защо го пиша, като се разбира от само себе си :) В тази рецепта няма нищо изненадващо откъм вкусове, просто човек трябва да им се наслади....

А аз не спирам да се наслаждавам на зимата [избирателно, разбира се :) - кишата и калта се правя, че не ги забелязвам]. В събота сутринта картината от падналия през нощта сняг беше разкошна...още повече като не си го очаквал. Добре, че успях да щракна някои неща в двора преди слънцето да разтопи магията. Имаше снежни водопади по брезата, цели дръвчета във формата на снежинки или клоните на други - като корали. А пък как се разсъних рано, рано, въртейки се в студа на терасата....бррр рр

Успешна и спокойна седмица от мен!...

Roasted pears with herbed goat`s cheese & prosciutto

Запечени круши с ароматно козе сирене и прошуто
4 порции

150 г меко козе сирене
4 круши Уилямс
8 резена прошуто
1 1/2 - 2 сл пресен магданоз, розмарин и босилек, нарязани на дребно
70 г рукола
4 сл зехтин
1 сл ябълков оцет
2 1/2 сл мед
морска сол
черен пипер, фино смлян

Крушите се разрязват наполовина, отрязват се дръжката и основата, отстранява се семенната част; ако предпочитате може да ги обелите и/или да запазите дръжката. Сиренето се намачква с вилица, добавят се зелените треви, малко сол и черен пипер. Половинките круши се намазват със 1 сл от зехтина, подправят се леко със сол и пипер, пълнят се с подправеното сирене и всяка се завива с парче прошуто. Разполагат се в покрита с хартия за печене тавичка и се запичат в предварително загрята на 180 градуса фурна за 15-18 минути, докато омекнат. Ако е нужно се включва се грила 200 градуса и се допичат за 2-3 минути, докато придобият златиста коричка.
Приготвя се дресинг от останалия зехтин, оцета, меда, сол и пипер на вкус. С него се овкусяват листата рукола и се разпределят в 4 чинии. Отгоре се разполагат по две половинки круши, които опционално се поръсват с малко мед. Сервира се топло.

адаптирана рецепта от Taste.com.au

Мъфини с царевица и бекон / Sweet corn and bacon muffins

2012-01-20T14:53:00.004+02:00

Една типична зимна рецепта за солени кексчета - топли, хранителни и засищащи. Подходящи за част от неделен брънч или лека, бърза вечеря. Ако обичате царевица и производните й, вероятността да ви харесат е голяма.

Нямат изцяло обичайната пухкавост на мъфините, тестото е по-скоро ронливо-зърнисто заради наличието на царевичен грис. Но пък той носи със себе си куп полезни свойсва, които допълват тези на царевичните зърна, така че в комплект имат добър здравословен ефект (не ми се е случвало досега да го докарам до рима :)

Снежните снимки са от последния уикенд. Родопите са едно от най-любимите ми места. Винаги, когато отида там усещам как ме обгръщат с топлина и нежност. Изпълва ме такова спокойствие и вътрешен мир, каквито в друга планина не съм изпитвала. Бях си взела и тежката фото-артилерия, но не се получи работата...

Първият ден беше позакъснялото ми откриване на ски сезона и не много до снимане. Вторият, и той стартирал рано, както обикновено с изчакване пред лифта да започне работа, но това не винаги е в условията на -16°С , така че на човек после не му се свалят ръкавиците през цялото време, дори да е слънчево и страхотно хубаво:)... Останаха ми само изгледите от двора на къщата в Проглед, в която бяхме...

Sweet corn & Bacon Muffins recipe

Мъфини с царевица и бекон
9 броя

100 г бяло брашно
160 г фин царевичен грис
1/2 сл захар
1 1/2 чл бакпулвер
1/4 - 1/2 чл сол
1-2 щипки черен пипер
60 г бекон нарязан на тънки ленти
1 яйце
100 мл прясно мляко
50 мл олио или разтопено масло
140 г сладка царевица ( зърна от консерва)

Нарежете бекона на малки парченца и го запържете до златисто; подсушете го върху домакинска хартия ( или го запържете на цели ленти до хрупкавост, отстранете мазнината и го натрошете). Пресейте брашното, добавете към него останалите сухи съставки, накрая и парченцата бекон, разбъркайте всичко. Разбийте леко яйцето, прибавете млякото, олиото и царевицата, като разбърквате с ръчна тел. Поетапно добавете брашнената смес, като разбърквате с дървена лъжица или шпатула за кратко, само докато се смесят съставките. Разпределете сместа във форми за мъфини и печете в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15-20 минути или докато придобият златист вид и пробна клечка излиза суха от сместа. Поднесете ги топли.

Шоколадов кейк с черен сусам и сметанов крем с бърбън и бял шоколад / Chocolate cake w/ black sesame seeds & White chocolate bourbon cream

2012-01-11T09:48:00.004+02:00

Ето как последните ще станат първи :) Тази публикация трябваше да бъде финалната за миналата година, но в суматохата около празниците не направих избрания кейк по случай втората навършена годинка на блога, което стана точно на Коледа... Появявям се малко късно и донякъде съжалявам, че така и не успях да усвоя маниера да се отбия просто за едно Здравейте, а би трябвало! и това май ще се промени.

Въпреки, че за този период имам почти два пъти по-малко постове, сравнено с първата година, блога все така осезаемо си присъства в мислите ми, намесва се в плановете ми, пооткрадва някоя и друга минута....е ее...може и час[ове] да се каже.. :~... от времето, предназначено основно за занимания с децата или сладко поспиване. За да отбележа повода избрах тази много и разнообразно-шоколадова рецепта. Даже следпразничното приготвяне ме улесни, защото получихме между подаръците толкова много шоколад, че с малки изключения, почти не ми се наложи да купувам, дори остава за още един поне, от което естествено всички са доволни.

Какво да кажа за кейка, общо взето всичко е ясно. Шоколад от трите вида; малко брашно, но достатъчно, за да не бъде блата прекалено кремообразен, защото тази роля изцяло се пада на гладкия бял крем, разкошно фин и ароматен. Може да го разположите и като глазура отгоре, или пък да усложните нещата към Торта на Пластове и да вкарате в играта някакъв мус или още един крем като слой.... Но ви гарантирам, че и така има качества да се превърне в звездата в края на празничната вечеря или на каквото му е отредено да присъства.

Толкова от мен за кейка, останалото оставям на въображението или небцето ви :) Относно повода - и през тази година продължавам да си вървя по моята блог-пътечка по същия начин, с малко накъсан и неравномерен ход, с чести поспирания заради на пръв поглед дребни неща... Въпреки два-три критични момента през изминалата, в които си казвах, че приключвам, едва ли ще се случи лесно, а тях ги отдавам на временни настроения и разочарования от различно естество. Струва ми се, че и да искам, няма да мога да прекратя заниманията си и причината е много назад във времето, но за нея съм планирала да разкажа отделно.

С пожелания за много успешна 2012-а!

Chocolate cake with black sesame seeds & White chocolate bourbon cream recipe

Шоколадов кейк с черен сусам и сметанов крем с бърбън и бял шоколад
за форма с диаметър 22-24см

кейк:
100 г черен шоколад, 85% какао
100 г шоколад, 30% какао
200 г качествено краве масло
4 яйца, средно големи
150 г кафява нерафинирана захар
60 г бяло брашно
щипка сол
1 1/4 чл бакпулвер
1 1/2 сл черен сусам плюс допълнително за поръсване

крем:
200 г бял шоколад
140 мл млечна сметана, 30-35%
40 мл бърбън ( 1 1/2 - 2 сл)

Пресейте брашното с бакпулвера и солта. На водна баня разтопете шоколада, начупен на парчета и маслото, нарязано на кубчета. Разбийте яйцата със захарта за около 3 минути и към тях прибавете брашното, след това на бавна струя и шоколадовата смес, като разбърквате със шпатула или дървeна лъжица; добавете и сусама. Изсипете тестото в облицована с хартия за печене откопчаваща се форма (снимания кейк е правен в 22 см форма). Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 30-35 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Когато е готов, оставете за 2-3 минути във фурната с отворена врата, извадете го, изчакайте 3-4 минути, освободете от формата и хартията, охладете върху решетка до стайна температура или поднесете леко топъл, гарниран с крема и пъръсен с малко черен сусам.

Крема можете да направите предния ден, за да стегне добре и да отлежи. Натрошете белия шоколад на дребно и го поставете в блендер. Загрейте добре сметаната, но не чак до момента, в който започва да завира. Сипете я на 2-3 пъти при шоколада и пулсирайте до получаване на гладка смес, като към края добавите и алкохола. Сложете крема в добре затварящ се съд и съхранявайте на хладно.
За по-бързо стягане, след като престои за кратко в хладилника преместете го в камерата и наблюдавайте много често, като междувременно го разбъркате поне два пъти.
Ако глазирате кейка с крема, направете го преди сервиране, за да не поема влага тестото.

Рецептата за крема е адаптирана от Лора Броди, Serious Eats
Фотография моя милост - Васил Николов, 10x!

Приказка без край

2011-12-25T17:20:00.023+02:00

" .....Имало едно време едно момиченце. То си имало по-малко братче. Не били принц и принцеса, нито пък като Хензел и Гретел. Съвсем обикновени, живеели щастливо със семейството си и всички много се обичали...

Освен рождения си ден, момиченцето най-много харесвало празниците в края на годината. Макар да било плахо дете, което в началото много се стряскало от среднощното потропване на белобрадия старец, носещ чувала с подаръците на рамо, винаги го чакало с голямо нетърпение... Дори веднъж толкова се притеснило, че си сбъркало името след рецитирането на редовното стихотворение...

Особено се радвало на книжките, които му подарявали и ги разглеждало непрестанно с голям интерес.

Първоначалното стряскане бързо отминало, но било заменено от упоритото чудене Защо часовника на ръката на Дядо Коледа прилича досущ като този на татко? ..... Тогава наричали добрия старец по различен начин, но това е от една друга приказка...

Имало и едно момченце...Не било чак толкова стеснително и послушно, освен това повече харесвало количките и играчките, отколкото книжките. Сериозно се опитало да се справи и с пианото, на което неговата майка много се надявала, но се оказало, че феите били отредили друго...

Минали години, момичето и момчето се срещнали, след още няколко години създали семейство и си отгледали свои дечица. Техните момченце и момиченце не били нито плахи, нито лесно се притеснявали. Като едни много по-отворени представители на новото време, те по-бързо се ориентирали в ситуацията и спретвали всякакви логически разсъждения. Даже съвсем погрешно се опитвали да правят връзка между джуджетата и магазините..... Но, разбира се, нямали вина за това. Подозирам, че донякъде пръст в тази работа имат хората, работещи в телевизията и още едни хора, на които им казват рекламисти....

Тези леки обърквания и колебания обаче не им попречили ни най-малко да си подготвят Писмата и Чорапчетата, и да разпитват майка им дали техния блок има комин .... И въпреки, че тя ги успокоила да не се притесняват за комините, първото нещо, което направили в коледната утрин било да изтичат сънени и по пижами до елхата ....

И знаете ли, деца, кое е най-хубавото? ...Тази приказка никога не свършва!
Коледа винаги ще има - за малчуганите и за всички пораснали деца покрай тях......"

Ш-Шш... шшш ш ш...!

Тази приказка е подарък за вас, приятели на блога! Честита и много щастлива Коледа!

Рецептата за любимите Медено- джинджифилови мечета е първата в блога ми отпреди две години :)

Сладки със сушени плодове, ядки и шоколад
>за 40 - 44 броя<

60 g сушени смокини
50 g стафиди ( микс от едри и дребни, златни и тъмни)
50 g черен шоколад
250 g ядки ( 150 g орехи и 100 g лешници)
2 яйца
1 жълтък
240 g пудра захар
4 сл (4 tbs) брашно
сладко от ягоди с цели плодове
кафява нерафинирана захар за овалване

Измийте смокините и стафидите с топла вода и ги подсушете с домакинска хартия. Нарежете ги на дребни парченца (стафидите също - на две или три части). Поръсете ги с малко брашно за да не се слепват. Нарежете почти до настъргване шоколада, ядките смелете в блендер до степен с по-фини и по-едри частички. С миксер разбийте яйцата, жълтъка и пудрата захар, добавете смокините и стафидите, после шоколада, ядките и брашното, като накрая може да разбъркате със шпатула или дървена лъжица. От получената смес оформете топчета с диаметър до 4см, оваляйте ги в кафявата захар, натиснете с пръст в средата и в оформената дупка сложете цяла дребна ягодка или парче от по-големите. Наредете сладките в застлана с хартия за печене тава на разстояние една от друга. Печете ги в предварително загрята на 180 градуса фурна около 18 минути или докато образуват коричка и тестото не изглежда неизпечено около ягодата. Когато са готови, извадете тавата, оставете 1-2 минути да се охладят, прехвърлете ги върху решетка и охладете окончателно.
Съхранявайте в добре затворена кутия за сладки.

Бързи сладки с ванилия и портокал
>за 30-35 броя<

60 g меко краве масло
1 яйце
100 g пудра захар
60 ml фреш от портокал
180 g бяло брашно
щипка сол
2 чл (2 ts) бакпулвер
1 шушулка ванилия или ванилия, каквато използвате -
настъргана кора от 1/2 или 1 портокал
пудра захар за овалване
захаросани портокалови корички за декорация

Брашното се пресява заедно със солта и семената ванилия. С миксер се разбива маслото и захарта, добавя се яйцето и всичко се разбива до пухкав крем, около 3 минути. На части и с редуване към тях се добавят от брашното и сока, като се разбърква на ниска скорост до пълно усвояване. Накрая се прибавя и портокаловата кора. Получената смес се разстила в облицовани с хартия за печене две тави с размери 24 х 20см, или тавата на фурната ( на пласт с дебелина около 6 мм). Тестото се поръсва обилно с пудра захар, тавата се покрива с лист фолио и се оставя да престои 10-15 минути. Пече се в загрята до 180 градуса фурна около 13-15 минути или докато леко порозовее отгоре. Когато е готово и още топло от него се изрязват с подходяща формичка сладки. Оставят се върху решетка да се охладят. Върху всяка се залепва парче захаросана портокалова коричка, като се намазва с малко мед.

Шоколадови бисквити с марципан - Marzipantaler

2011-12-21T14:35:00.008+02:00

И така, бадемовите бисквити облякоха празнични дрешки и докараха още по-апетитен вид. Няма как да бъде другояче, намеси ли се шоколад :) За аксесоар избрах дребни лешници и захаросани портокалови корички, въпреки че тези талери най-често се декорират с натрошен шам фъстък или с парченца орех и нарязани сушени кайсии. Използват се и само комбинации от бял и тъмен шоколад....Но по-съществената за мен част е скрита под шоколада - тънък пласт марципан, слепен с конфитюр, който е допълнен с малко ром.....Ето така вече цялата комбинация започва да ми харесва...

Главен виновник след миналогодишните Marzipankringel сега пак да правя подобен вид сладки е бадемовия марципан. Видя ли рецепти с него, там съм :) Винаги първи ми привличат вниманието, направо сами ме намират. Явно ще продължи така до изчерпване на темата Marzipan-xxx ...

Всъщност, ако трябва да започна публикацията отначало и по съвсем друг начин, на първо място ще кажа, че все още нямам рецепта за класически меденки. Търсих, изпробвах.... но не намерих моята рецепта - от тези с главно М ( или Р? ), които се предават от майка на дъщеря, всички много ги харесват и се правят всяка година.

Затова реших да оставя нещата и да изчакам тя да ме намери. Обикновено така става с хубавите рецепти - случайно, без много напрежение и излишни усилия. ... както се случи и с марципановите сладки, които много си харесвам.....

.... И сега да не си помислите, че непременно съм издирвала кафява кутия със златисти панделки :) Цялата ми декорация, опаковки и друго имам от миналата година по различни поводи, за тази все още съм без нови придобивки, дори задължителната една нова играчка за елхата. Но пък този път много се забавлявах да ги комбинирам и всичко останало плюс омазването с шоколада ..... Колкото и някои неща да изглеждат премислени и нагласени, при мен често пъти повечето са непланирани и стават в движение.

Приемете някои от снимките като моята специална картичка за вас, с най-хубави пожелания !

Марципанталери
30-32бр

1 доза бадемови бисквити
200 г марципан
конфитюр от горски плодове, малини или друго...
ром, бренди или кирш...
160 г качествен полусладък шоколад
60 г качествено краве масло
ядки и портокалови корички за декорация

Омесете и оформете марципана на топка, за да се затопли от дланите на ръцете. Разточете го върху поръсен с пудра захар плот, като върху него можете да сложете парче стреч фолио. Изрежете кръгове с диаметър сходен на бисквитите*. Разбъркайте конфитюра с малко алкохол. Намажете бисквитите, отгоре разположете марципановите дискове. Разтопете шоколада заедно с маслото на водна баня ( предварително начупени и нарязани на малки парчета). Глазирайте талерите, сложете върху решетка да изсъхнат, като декорирате по избор.

* бисквитите се уголемяват съвсем леко при печене, така че за изрязване на марципана ще ви е нужна малко по-голяма формичка - разликата между двата диаметъра можете да видите при рецептата за бисквитите.

Бадемови бисквити

2011-12-20T15:40:00.008+02:00

Първите ми от серията коледни сладки. Наясно съм, че няма да съм много от полза със самите рецепти точно преди празника. Идеята ми е най-вече да допълня емоциите и настроенията около него, както и да ги добавя в общия списък от преложения.
Дааа ...
Идеални са в комбинация с чаша топла напитка и малко свободно време за разходка в нета...

....Но биха могли да имат и съвсем друга съдба.
Не знам...
Скоро ще разберем ;) ....

Бадемови бисквити
за 30-32 броя

100 г бяло брашно
100 г стъргани или едро смлени бадеми*
1/2 каф. л. бакпулвер
50 г захар
1 пак. ванилова захар
80 г студено краве масло
2 сл студена вода
* добър резултат се получава, ако има остатъчни малки парченца бадеми

Пресейте брашното, смесете го с бакпулвера, ядките, захарта и ваниловата захар. Сложете го в блендер и пулсирайте няколко пъти докато стане на едри трохи, изсипете сместа, добавете водата, а при нужда и още малко от нея, съберете съставките на топка, без да месите продължително (или замесете на ръка). Поставете тестото върху парче стреч фолио, риплескайте го на диск, увийте и сложете в хладилника да се стегне. Върху набрашнен плот разточете стегнатото до подходяща степен тесто на кора с дебелина 5 мм , изрежете кръгчета с диаметър 4 см и ги сложете в застлана с хартия за печене тава. Покрийте тавата със стреч фолио и сложете в хладилника да се стегнат. Целта е да запазят максимално формата си при печене като ги сложите добре охладени в силно загрята фурна.
Сложете тавата в предварително загрята до 200 градуса фурна, намалете я на 180 градуса и печете 8-10 до 12 минути. Към средата на печенето, според това как пече фурната, можете да включите само долно нагряване или долно нагряване с вентилатор. Важно е бисквитите да се опекат добре отдолу, тъй-като дори и да изглеждат порозовели отгоре е възможно отдолу да са полуизпечени.
Изчакайте леко да се охладят, извадете ги от тавата и охладете окончателно върху решетка.

Сладкиш с портокал и сушени смокини

2011-12-16T10:16:00.006+02:00

С тази публикация днес съм гост на Руми в един от най-интересните блогове, в който има по Нещо от повечето мои любими теми - впечатляваща фотография; интересни разкази и пътувания; вкусни рецепти; оригинално декорирани торти, които понякога те оставят с ей-такива-ОкОкОрени Очи; забавни истории, разсмиващи до сълзи...

Удоволствие беше за мен да я приготвя с празнична тематика и коледно настроение.... въпреки неподходящото време. Какво да се прави - сняг няма, няма и в склада, както се казва :) Даже забелязвам, че и хора, които не са му фенове заради кишата, задръстванията, чистенето на колите и т.н. също го търсят и чакат вече. Какво остава за нас, обичащите го - двойно страдание...

Тъй-като сладки все още не съм правила ( нищо ново под слънцето, при мен всичко все е в последния момент ), днес имам рецепта за един семпъл, но лесен и вкусен сладкиш, подходящ за сезона. От тези с многото масло и ронливо тесто, на които съм почитател. За една от съставките даже не ми се отваря дума, въпреки че я има вече в заглавието, като знам, че съм планирала още две рецепти със смокини - тъкмо предостатъчно да ви досадя окончателно с тях, а най-накрая и на себе си да омръзна.

Все пак обещавам едната да остане за следващата година, след Коледа ..... Коледа! .... Къде ни е снега? Не е честно! Искаме си уюта, чувството за спокойствие, бялата тишина, неповторимото усещане да гледаш танцуващите снежинки, падащи леко, като на забвен каданс ... скърцащия под обувките сняг ... Не че няма начин да си го създадем сами ( уюта, не снега ), както и винаги сме правили, но все пак един от най-важните елементи липсва ... за сега ...

Оставаме в очакване.....

Сладкиш с портокал и сушени смокини

280 г бяло брашно
170 г краве масло
190 г захар
щипка сол
1 голямо или две малки яйца
3-4 сл филирани бадеми , за поръсване

за плодовата паста:
230 г дребни сушени смокини
100 мл фреш от портокал
настъргана кора от 1 портокал
настъргана кора от 1 лимон
1.5 сл брашно
1 чл мед или на вкус

Сложете брашното, солта и захарта в блендер, пулсирайте няколко пъти. Прибавете студеното масло, нарязано на кубчета. Смелете всичко до едри трохи и преместете в купа. Добавете яйцата, леко разбити и разбъркайте с дървена лъжица, докато сместа се обедини. Две трети от нея преместете в застлана с хартия за печене тава с размер 25/35 см. Пресирайте и заравнете с ръка тестото. От останалата част оформете по-едри и дребни топчета и трохи, като поръсвате малко брашно, ако е нужно; сплескайте ги след това. Преместете тавата и топинга в хладилника.
Измийте смокините с гореща вода и ги подсушете. Нарежете ги на малки парченца, като отстраните дръжките. Сложете ги заедно с цитрусовата кора, сока, меда и брашното в блендер. Пасирайте ги до гъста паста. Разстелете я върху тестото, отгоре поръсете тестения топинг. Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна около 40-45 минути или докато образува златиста коричка. Около 15 минути преди края на печенето поръсете сладкиша с филираните бадеми.
Оставете готовия сладкиш да се охлади до стайна температура, извадете от тавата и нарежете на квадрати.

Вита баница с червено цвекло и най-вкусното мариновано цвекло

2011-12-14T23:59:00.005+02:00

Преди да дойде ред на коледните сладки, ще ви предложа две рецепти, подходящи за Бъдни вечер. Баницата с цвекло може съвсем достойно да застане редом до тиквеника и даже да го замести. Принципно прилича на него, но като вкус е съвсем различна - с плътен, богат земен вкус.

Макар да е традиционна за българската кухня, на практика e много слабо разпространена.Това определено ми е странно, защото по мое мнение са доста равностойни и аз със сигурност ще я правя повече от веднъж през идващите празници.

За разлика от баницата и предстоящия й дебют на трапезата за Бъдни вечер, маринованото цвекло присъства неизменно на нея (и не само...) вече няколко години.

Харесваме го вкъщи, всички от близките ми, които са го опитвали също ..... въобще досега няма някой недоволен. Пробвайте и вие :)

Вита баница с червено цвекло
500 г фини точени кори
800 г обелено цвекло *
300 г захар
190 мл олио
230 г нарязани орехи

* избирайте малки до средно големи глави цвекло, защото те са по-сочни и сладки

Цвеклото се настъргва на едро и се задушава 8-10 минути в 4 сл олио и 4 сл захар. Отделят се по две кори, напръскват се с 1 сл олио и 1 1/2 сл захар, поръсва се от плънката и нарязаните орехи, завива се на руло. В намазана с олио тава се навиват в кръг готовите рула, като се започва от периферията. Поръсва се отгоре с олио и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна. Когато придобие хубава златиста коричка се напръсква с малко вода и се завива с кърпа за кратко.

Мариновано червено цвекло
700 г червено цвекло на грудки ( средно големи, с тънка и гладка кора - те са по-сочни и сладки)
80 мл олио
2 сл захар
опция:
80-100 г хрян

за маринатата:
6 сл ябълков оцет
2-3 бр карамфил
3-4 зърна черен пипер
1 дафинов лист
щипка канела на прах
парче лимонова кора

Цвеклото се измива добре и се сварява необелено, без да се отстраняват корените и основата на листата ( за 15-ина минути в тенджерата под налягане). Оставя се да се охлади, обелва се и се нарязва на кубчета. Междувременно продуктите за маринатата се кипват в затворен съд, дръпват се от огъня, оставят се покрити да се охладят до стайна температура и се прецеждат. С получената течност се залива нарязаното цвекло, поставено в широка купа и се разбърква добре. Оставя се на хладно да престои поне 3-4 часа. Поръсва се със захарта, разбърква се, след това се прибавя и олиото, като може да добавите от тях допълнително на вкус. Съхранява се в добре затворен съд, на хладно.
Ако използвате хрян, добавете го настърган преди да подправите цвеклото или поръсете от него преди сервиране.

Медена торта със смокини, шамфъстък и лешници

2011-12-07T15:47:00.008+02:00

Тази торта е посветена на половинката ми. Въпреки всичкото мърморене и недоволство относно взаимоотношенията ми с блога, все пак в най-важните моменти, свързани с него винаги съм имала безрезервната му подкрепа. Не го споменавам често и остава някак в сянка, но той всъщност е стабилната опора на цялото ни семейство. Познаваме се толкова отдавна - още от времето, когато края на миналия век беше ... хм.. едно доста далечно и несигурно бъдеще, свързано най-вече с мрачните предсказания за потоп.... Е, преживяхме го, удвоихме числеността си вкъщи и се надявам все така да преминем и през апокалиптичните очаквания за следващия декември....

Имали сме какви ли не юбилеи. Разбира се, правила съм торти за рожденните му дни. За една такава, перипетиите около нея и крайният резултат ще пиша, надявам се в обозримо бъдеще. И без това го отлагам повече от година поради липса на време и настройка, ще почака още малко, но няма да се откажа...
Тази торта частично е нещо като експеримент. Определено не прилича на Медовик като вкус, било в по-бавния или в по-лесния вариант, но пък тестото е без мазнина, с много малко брашно и обогатено с ядки и сушени плодове. Не само стайлинга й е ретро, но избора на продукти и начина на приготвяне също са в олд стайл маниер. Няма никакви модерни добавки, химически набухватели и специални електроуреди. Освен мазнина, не се използва и захар - сладостта идва от меда и сушените смокини.

А свежите смокини за мен са не само декоративен елемент, но и важен детайл на вкуса, така че тортата май преминава в категорията на сезонните рецепти. Освен двата варианта за крем , които съм записала, в края на публикацията е и по-модерното й изпълнение, което правих за себе си. Отново, както и миналата година се спрях на мус от бял шоколад, но този път в комбинация с маскарпоне.

Виртуално ви черпя с парченце от нея по повод участието ми в последния брой на едно от любимите ми списания - Casaviva , където с Дани представяме коледни рецепти. Моята е Свинско руло с ябълки, червени боровинки и розмарин , като ще споделя една хитрост - може да се приготви и с ябълков сайдер, който вече се намира на нашия пазар. По този начин отново ще получите чудесен резултат.

МЕДЕНА ТОРТА СЪС СМОКИНИ, ШАМФЪСТЪК И ЛЕШНИЦИ

основа
100 г бяло брашно
100 г смлени лешници *
40 г качествени сушени смокини
6 яйца
100 г мед
настъргана кора от 1 лимон
щипка сол

* използвайте сурови белени лешници (бланширани) или предварително запачете ядките за 10-15 минути в умерена фурна и още топли ги изсипете в чиста памучна кърпа, загърнете и претривайте докато се обелят люспите ( така самите лешници стават по-ароматни)

Измийте сушените смокини с гореща вода, подсушете ги с домакинска хартия и ги нарежете на малки парченца, поръсете ги с част от брашното за да не залепват. Разделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг. С тел разбъркайте жълтъците, меда, лимоновата кора и 4 сл топла вода. Към тях добавете пресятото със солта брашно, смлените лешници и парченцата смокини - поетапно, с разбъркване. Внимателно и постепенно прибавете разбитите на сняг белтъци - разбърквайте сместа отдолу нагоре, всеки път до почти пълно усвояване. Изсипете сместа в облицована с хартия за печене форма с диаметър 25 см *. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Когато блата е готов, оставете го 3-5 минути в изключената фурна с открехната врата, извадете го, изчакайте 3-4 минути, освободете от формата, отстранете хартията и охладете върху решетка.

* това е размер, при който след разрязване по хоризонтала ще получите два блата. Ако искате по-висока торта, намалете диаметъра на формата или печете в три отделни по-малки съда. Като цяло по-тънък блат е по-удачен вариант.

Сироп за блатовете
3 1/2 сл мед
1 1/2 сл топла вода
сока от половин лимон или на вкус
Преди сглобяване на тортата блатовете се сиропират добре и от двете страни.

ВАРИАНТИ ЗА КРЕМА

Сметанов крем
500 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
30 - 40 г мед
1-2 сл пудра захар с бурбонска ванилия

Разбийте добре охладената сметана с меда и ванилията до твърди върхове. Разпределете я между блатовете и отгоре. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Сметанов крем с маскарпоне
250 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
250 г маскарпоне
мед
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия

Разбъркайте маскарпонето и го подсладете с мед на вкус. Разбийте сметаната с ванилената захар до много меки върхове. Прибавете я поетапно към сиренето, като бъркате внимателно отдолу нагоре със шпатула или дървена лъжица. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Мус с маскарпоне и бял шоколад
250 г маскарпоне
200 г качествен бял шоколад*
300 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия
* най-добре хубав кувертюр, избягвайте силно ароматизираните шоколади

Шоколада се разтопява внимателно на водна баня ( съда с шоколада не бива да докосва водата в долния съд, а тя трябва леко да къкри ) . Дръпва се от огъня и се охлажда леко. Маскарпонето, предварително извадено от хладилника за 10- 15 минути с цел да се отпусне се разбърква с ванилената пудра захар. Добавя се топлия, но не горещ шоколад, като се разбърква с ръчна тел. Добре охладената сметана се разбива до меки върхове. Прибавя се към горната смес, поетапно с внимателно разбъркване отдолу нагоре. Купата се завива със стреч фолио и се оставя в хладилника да се охлади. Муса е подходящ за нанасяне в рамките на следващите един-два часа.
Нанася се между сиропираните блатове, разпределя се отгоре и отстрани на тортата. За гарниране използвайте 3-4 пресни черни смокини, 1-2 сл суров шамфъстък, нарязан или счукан и 60-80 г лешници, запечени и счукани.

Първото издание на DiVino Taste

2011-11-30T16:25:00.007+02:00

Няколко думи и от мен за наскоро състоялия се форум за българско вино.
Много сполучливо подбрано място за провеждане, чиято атмосфера съответстваше на тематиката. Стремеж за разнообразие на лекциите, обхващащи ползите от виненото обучение, виното в социалните мрежи, виното и здравето, законът и виното, насоки за успешен винен бизнес и създаване на портфолио на изба.
За двата дена бяха предвидени осем майсторски класа. Като се започне от Вино за начинаещи и Съчетаване на вино с храна, Модерното българско вино и Вертикална дегустация на топ български вина до "Златното"българско вино , Разходка из тайните на Бордо, Сира или шираз. Паралелно с провеждането на лекциите в Концертната зала протичаше дегустацията на най-добрите български вина.
Ето и статистиката на организаторите.

Добрата новина е, че вече е учредена и функционира Българска Винена академия.
Защо е хубаво, всичко това, което се случва?
Защото като цяло имаме нужда да подобрим винената си култура. Защото имаме много произведени и непродадени качествени бутилирани вина. В България се правят вина, достойно влизащи в категорията над 80-85 т по най-престижната 100-точкова скала на Паркър. Защото имаме вино, достигнало рекордните 90 точки, което вече поставя страната ни като винопроизводител в съвсем друга светлина.
Защото у нас виното и туризма, оказва се, не се познават....

Срещат се официално, от време на време, само защото се налага.
А дали би ни се наложило да внасяме шата от чужбина, както правят в Напа/Калифорния например, за да развиват успешно винения си бизнес и туризъм. Там има старинни изби, пренасяни камък по камък от Тоскана или други места, за да създават атмосфера на автентичност. Какво да пренасяме - имаме традиция, имаме история, имаме своите забележителни местни сортове грозде. По нашите земи са толкова много уникалните паметници и такива, датирани като най-стари в историята на човечеството, че даже ни е практика от време на време някой булдозер да помита по нещо.... какво тук значат някакви си артефакти, по-древни и от Стоунхендж дори...

Всичко е тук при нас - скрито някъде под прахта, боклука и безразличието. Възможностите и пътищата са много - за тези, които имат очи и сърце да ги видят...

Вино за начинаещи - лектор Вили Гълъбова

Свинско бонфиле с лайм и мед ; Сушени смокини с карамелено-конячен сироп

2011-11-24T11:40:00.008+02:00

Тази рецепта определено заслужава по-добри снимки. Правих я в ден, натоварен с много ангажименти и единственото, за което имаше време, освен приготвянето, бяха няколкото щраквания, без възможност за аранжировка, нагласяване и други подробности. Впоследствие пък се оказа, че по невнимание съм изтрила всички допълнителни кадри.

Но, колкото и да ме дразнят тези неща, остават на заден план, защото в крайна сметка има едно нещо, което беше идеално :) , при това най-важното в случая - филето и соса. Месото се получи крехко, меко, сочно и розово, без никакъв намек за сухота и жилавост. Соса - леко пикантен и добре балансиран. Открих, че много ми харесва как се допълват ароматите на лайм и кимион. Хубавото е, че рецептата беше одобрена от мъжете, които я опитаха, а те по принцип са по-чувствителни що се касае до месната тематика.

Технологията за приготвяне на филето е съвсем лесна и удобна. Всичко става много бързо и аз съм с нагласата да се възползвам от тази рецепта предстоящата зима, като изпробвам и други комбинации за мариноване.

Вече сме готови за снежното време. Забелязахте ли предната седмица как за една нощ рязко опадаха почти всички листа на дърветата, дори и зелените? Бяха като огромни, плътни килими под короните... Любимата ми черница също оголя съвсем.

Шефките на двора не пропускат да съберат още малко топлинка при всяка появила се възможност. След като се приготвих да ги снимам, не успях да ги навестя в тяхното царство-господарство, защото децата пак бяха инспектирали кошничката с ключовете и не намерих този от задната врата, така че за спомен ми остана само гледката от терасата...

Не знам за вас, но аз вече съм се настроила за дългите зимни вечери, прекарвани вкъщи, с чаша топла напитка или вино в ръка ... с книга, с дистанционното или с мишката пред компютъра...навън бяло и тихо... м мм, банално, но пък толкова хубаво... Тъй-като това е сезона, в който най-много ни се разпуска, а излежаването и мързелуването никога не са ни в повече, даже и въртенето в кухнята се опитваме да посъкратим, предлагам като втора рецепта един декадентски десерт, такъв какъвто трябва да бъде - елегантен, вкусен и безкрайно лесен.

Свинско бонфиле с лайм и мед

1 бр. бонфиле, около 450 г
120 мл фреш сок от лайм
настъргана кора от 1 лайм
3 сл мед
2-3 скилидки чесън
50-60 мл зехтин
1 чл смлян кимион
морска сол
черен пипер
2-3 сл сухо бяло вино
3-4 клонки пресен магданоз
опция
¼ чл лют червен пипер или на вкус

Приготвя се марината от сока, настърганата кора от лайм, меда, зехтина, сол, пипер, обелените и смачкани скилидки чесън, евентуално лютия пипер. Почистеното от ципи месо се натрива с малко сол и се поставя в маринатата. Оставя се на хладно да престои минимум един час или от предния ден. Маринованото месо се запича всички страни в силно загрят сух тиган с незалепващо покритие докато образува златиста коричка, общо около 8 минути ( препоръчвам използването на незалепващо покритие, т.к. меда загаря лесно)[би могло филето да се разреже на две парчета, за да се събере по-лесно в тигана]. Поставя се в тава, покрита с хартия за печене и след това в загрята на 140 градуса фурна. Оставя се да се допече за 8 -10 минути ( това е времето за средно изпечено месо, което при разрязване остава меко и розово в средата, ако обичате по-запечено месо, увеличете времето на 12 минути или малко повече ). Изважда се от тавата върху дъска, покрива се леко с алуминиево фолио, без да се завива и се изчаква 10 минути да се отпусне .
Междувременно остатъците от обработката на месото в тигана се деглазират на силен котлон с виното, прибавя се останалата марината, оставя се да заври, след което да къкри на слаб огън докато се сгъсти. Готовия сос се овкусява при нужда допълнително с мед или сок от лайм, както и черен пипер или сол, прецежда се. Отпочиналото месо се нарязва, поставя се в плато, залива се с част от соса и се поръсва с нарязан магданоз. Сервира се веднага.
Остатъците от месото се консумират студени, нарязани на тънко - за сандвичи или като добавка към салата.

рецепта за сп. Кенгуру, септември 2011

Сушени смокини с карамелено-конячен сироп

200 г дребни сушени смокини
100 г кафява нерафинирана захар
320 мл вода
1 чл коняк

В касерола се изсипва захарта, поставя се върху слаб котлон. Залива се с вряща вода, разбърква се до разтопяване на захарта. Добавят се измитите с топла вода смокини. Оставят се да къкрят докато течността се сгъсти – около 15-20 минути (имайте предвид, че след като изстине, сместа се сгъстява още). Поднасят се топли, гарнирани с ванилов сладолед, бита или заквасена сметана.

рецепта за сп. Кенгуру, ноември 2011

Terre di Giumara - "Най-добър зехтин на Италия" за 2011-а

2011-11-13T19:07:00.007+02:00

Този приз Терре ди Джумара печели за втори път на Международните награди за зехтин в Цюрих. Притежава множество отличия и от други изложения. Това е високо оценяван от специалистите първокласен зехтин, който се произвежда от студено пресовани маслини, отглеждани в долината Belice, разположена в близост до Марсала/Сицилия. По-голяма част от дръвчетата са над стогодишни, стриктно контролирани и обгрижвани, за да могат да дадат висококачествени маслини, чиято беритба се извършва на ръка. Маслините са от сорта Nocellara del Belice - най-популярния в Сицилия.

Terre di Giumara има зелен цвят и чист, силен аромат на зехтин. Вкуса е деликатен - плодов, хармоничен и свеж, с лек пикантен нюанс и приятна слабо усещаща се горчивина. Отличават се нотки на домат, артишок и бадем. Превъзходен за използване необработен като заливка на фини ястия с месо и риба, както и за приготвяне на зеленчуци и салати.

Предната седмица в ресторанта La Bottega се състоя дегустация на зехтин, включваща описания дотук Terre di Giumara; Madre terra ( също произведен от ночелара дел беличе); Castello dellе Reginе ( от областта Пулия); зехтини с аромат на трюфел, на лимон, на чесън и босилек. Водещият Маурицио Феррери, родом от Сицилия разказа за добиването на маслиновото олио, особеностите и типичните характеристики, които трябва да търсим в него - аромат, баланс на вкуса, послевкус. Интересното при зехтина е, че за разлика от виното, цвета не се взима предвид, така че дегустациите могат да се провеждат и в непрозрачни чаши.

Първото нещо, което трябва да тестваме е аромата - непременно да не бъде лош и да преценим дали е силен. На второ място идва вкуса и баланса на горчиви и пикантни нюанси. След това е послевкуса или колко дълго усещаме вкуса на зехтина....

Освен зехтин, имахме удоволствието да опитаме и три вида пастет - от риба меч, от артишок и от сушени домати. Всички тези продукти можете да намерите в La Bottega. Има голямо разнообразие от сушена паста, паста интеграле ( пълнозърнеста ), брашно от твърда пшеница за тези, които си правят прясна паста, хляб с натурална закваска... И естествено, това, без което цялата картина не би била завършена - чудесни сицилиански вина. Както и популярната за най-слънчевия остров на Италия ръчно изработена керамика.

Също така можете да си похапнете много добре. Менюто включва пица, паста, салати, основни ястия, сицилианско барбекю, има интересни десерти, като най-новото е шоколадова пица ( с Нутела, разбира се :)

И накрая идва ред на рецептата на Маурицио за зехтин с лимон. Двата вида зехтин, които пробвахме - с чесън и с лимон бяха приготвени от него. За един литър зехтин ще ви трябват четири лимона, по възможност по-пресни. Използват се само корите, тъй-като те са носителите на аромата. Всичко се слага в добре затварящ се съд и се оставя да престои 4 дни на хладно, неосветено място. Ако лимоните не са пресни може да се увеличи малко времето за отлежаване. Корите се изваждат и зехтина е готов за консумация.

Крем брюле със смокини, марсала и горгонзола плюс още за виното - DiVino

2011-11-05T19:00:00.010+02:00

Десерт за ценители и не само. Ако обичате всички неща от името на рецептата поотделно, няма как да не го харесате, а някои се влюбихме...
Странно, но ето вече два дена стоя на предното изречение, губя слово и никак не успявам да продължа с публикацията. И то при положение, че това брюле излезе от списъка на експериментите и веднага премина към този на предпочитаните рецепти.

Със своята [не]изненадващо добра комбинация от вкусове и аромати ме спечели така, че колкото и често да го правя едва ли ще ми омръзне. Похапването имам предвид, не приготвянето :) , което от своя страна е много лесно, както си знаем. Удобно е при посрещане на гости например. Строено в хладилника от предния ден, остава само да си чака карамелизирането, а приятелите ни могат да бъдат изненадани и поглезени с един по-нестандартен десерт, подходящ за това време на годината.

А то се случи страхотно напоследък - слънчево и топло, с окъпани в светлина златни пътеки.

Едва ли има някой, на който да не му правят приятно впечатление красивите есенни багри и да не му доставят удоволствие разходките в парковете или на Витоша. И аз не съм изключение. Отделно, много се се радвам, че успявям да намеря време, за разлика от септември, когато изцяло пропуснах края на лятото.

Друга положителна емоция, която може да си доставите, а защо не и да съчетаете с разходките на открито (както направих аз) , е като разлистите страниците на първия брой на списание DiVino Magazine, на чието представяне имах удоволствие да присъствам. Изключително впечатлена съм от естетския подход в избора на дизайн и публикувани материали. Интересни статии за вино, храна, пътешествия и интересни личности; чудесно оформление; рециклирана хартия... DiVino Magazine e издание на Гурме пъблишинг, които презентираха заедно със списанието и новия роман на Питър Мейл "Винена афера", предназначен за ценителите на виното и увлекателната криминална история.

С нетърпение ще очаквам новите броеве на списанието, като междувременно на преден план се очертава едно много интересно и специално събитие -форума DiVino Taste, който ще се проведе на 19 и 20 ноември. Предвидени са семинари, лекции, класове за сомелиери и дегустация на най-добрите български вина.

Крем брюле със смокини, марсала и горгонзола
8 порции

500 мл млечна сметана 30~35%
6 жълтъка
130 г горгонзола (не препоръчвам замяна със синьо сирене)
140 г захар
200 мл марсала, semisecco
300 г пресни черни смокини плюс допълнително за декорация

В касерола кипнете виното със 100 г захар, оставете да поври, докато се сгъсти - около 15-20 минути. Добавете смокините, нарязани на тънки резени, разбъркайте внимателно, след 3-4 минути отстранете от котлона. Загрейте сметаната на слаб огън, добавете сиренето, нарязано на кубчета, разбърквайте от време на време, докато се разтопи, но не оставяйте сместа да завира - около 6-8 минути. Прецедете сместа. Разбийте с тел жълтъците и останалите 40 г захар, колкото да се смесят добре. Добавете към тях на тънка струя сметаната със сиренето, като бъркате постоянно, но бавно и не твърде продължително, за да не вкарвате въздух в сместа - накрая не трябва да има балончета въздух по повърхността. Разпределете смокиновия сироп в осем подходящи за целта купи от 145 мл, отгоре изсипете сместа за крема спомощта на малък черпак. Купите сложете в съд за водна баня и налейте в него гореща вода, която да достига до половината от височината на крема. Печете в предварително загрята на 160 градуса фурна. Готов е, когато е стегнал по контура и има бледа коричка на повърхността, а в центъра при размърдване на купата се разклаща като желе (но не изглежда течен под коричката)- около 30-35 минути(започнете да наблюдавате и проверявате крема за готовност след 25-тата минута). По време на печенето водата не бива да завира, ако това започне да се случва, добавете към нея малко студена или кубчета лед. Охладете крема до стайна температура (извадeн от съда за печене). Оставете го в хладилника да престои 4-5 часа или една нощ, през което време се стяга. Преди сервиране поръсете със захар и я карамелизирайте - най-добре с кухненска горелка или под горния реотан на фурната(предварително силно загрят). Поднесете веднага.

Пита с ябълки и орехи за Димитровден

2011-10-26T22:05:00.021+03:00

Макар и в края на деня, честит Димитровден!
Пожелавам на именниците здраве и много, много щастливи моменти!

Не знам дали заради натрупването на откъснатите от календара листа, или поради блог-заниманията, а може би и двете накуп, но все повече ми се иска да спазвам традициите, свързани с по-големите и не толкова големи празници. И то не адаптирано, а следвайки начина, по който е правено в годините назад.
И, не, за мен това определено не е мода. Очевидно на даден етап от живота си човек има нужда да се обърне към корените си, да потърси и намери отговори за това откъде идва, накъде и как е тръгнал, кои са опорите му...

Естествено, на практика няма как всичко да се случва идентично, но с радост изпълнявам това, което е по възможностите ми. На този празник, например, птича яхния имаше, но петел - не :))... нямаше и откъде да намеря. Докато питата замесих, както обичам - на ръка, вместо в машината, не използвах ванилия или канела, оставих единствено ароматите на нещата , такива каквито ги е имало в къщите на бабите ми - хубаво масло, ябълки от градината, прясно събрани орехи, златист мед...

... забелязали ли сте как се променя атмосферата и настроението в къщата, когато замирише на току-що изпечен хляб?
Един от любимите ми моменти!

Пита с ябълки и орехи

400-450 г брашно
15 г свежа мая ( около 1/3 от кубчето)
180 мл прясно мляко
1 яйце със стайна температура
140 г захар
40 г краве масло, разтопено
щипка сол
галета
мед
200 г настъргани ябълки ( от две ябълки)
80 г орехи*
1 жълтък за намазване

* ако орехите са пресни, нарежете ги и ги запечете, ако са стари - счукайте ги.

В част от затопленото мляко сложете 1 чл захар, малко брашно и раздробената мая; покрийте с чиста кърпа и оставете да шупне. Пресейте брашното, отделете две-три шепи, на останалото направете кладенче и изсипете в него солта, разбитото със захарта яйце, 2 сл от маслото, млякото и шупналата мая.Замесете гладко и еластично тесто, като прибавяте от заделеното брашно колкото е необходимо и постепенно част от маслото, докато го употребите наполовина. Оставете тестото в намазнен съд да втаса, като го покриете със стреч фолио и кърпа.
Втасалото тесто премесете няколко пъти, разделете го на две. Подгответе тава с диаметър около 28 см, като я застелете с хартия за печене и намжете с масло ръба или пък изцяло намазнете и поръсете с царевично брашно или галета. Разточете една кора с диаметър малко по-малък от тавата и я поставете в нея. Намажете кората с масло, поръсете я с галета, след това с 1 - 1 1/2 сл мед, отгоре ябълките, орехите, отново поръсете с мед и накрая - галета. Разточете и втората кора, намажете я с масло и я поставете с намаслената страна към плънката. Питата оставете в този вид или оформете по някакъв начин или според показания , който е интерпретация на питата на Танита.

След като разрежете питата(режете от периферията към центъра) и обърнете получените сегменти, поръсете отворите, от които се подава пълнеж с малко галета и орехи. Оставете оформената пита да почива 30-ина минути. Намажете я с жълтък, разбит с няколко капки вода. Сложете я да се пече и включете фурната на 160 градуса с вентилатор. Печете я докато достигне зададената температура, след което изключете вентилатора и увеличете градусите до 170 ( или печете добре втасалата пита в предварително загрята на 160-170 градуса фурна). Допечете питата до готовност. Намажете я докато е гореща с масло и мед.
Питата е подходяща за консумация веднага след изпичане. При престой, тестото овлажнява от пълнежа. Останали парчета могат да се запичат повторно в леко загрята фурна.

Салата с меден дресинг и сливи; Фетучини с круши, целина и пикантно сирене; Мъфини със сливи

2011-10-17T12:53:00.006+03:00

Добре дошла в блога, Есен, най-накрая! ...и честит първи сняг :)

Наскоро, докато бързах, скрита под чадъра за поредния ангажимент, се загледах в едно жълто листо, залепнало върху мокрия тротоар и през главата ми премина светкавична мисъл. Тя моментално подтисна куп други посестрими, натоварили ме с притеснението за закъснението, за досадното лъкатушене между локвите-препятствия, за това колко още задачи предстоят до края на деня, за ... за ......Съвсем изненадващо, в цялата ми напрегнатост ме фокусира единствено върху това колко красота се крие в смяната на сезоните. Как всяко нещо следва безмълвно предначертания му ход. Листата се разпукват, раззеленяват се, пожълтяват... всяка твар се подчинява на законите на природата. Винаги всичко се случва по точно определен начин, в точно определено време...там някъде покрай нас... И няма никакво значение ние докъде сме стигнали, какво сме успели да свършим и какво не сме...
Постоянно правим разни планове, поставяме си крайни срокове, някои неща смогваме да отметнем, други не. Но Времето не може да ни чака... никой не го е надбягал, никой не го е надхитрил...нито пък забавил в мисията му да осигурява вечния кръговрат на нещата.Как успяваме понякога да се усещаме най-важните в този свят, а друг път - нищожна частица от цялото....

Но все пак не смятам да ви занимавам в цялата публикация с мислите, които хвърчат през ума ми, въпреки че блоговете нали са за това :) ... По-скоро да взема да разкажа каквото интересно имам да разказвам за сливите. Най-вече за тези сочните, с малиново червена вътрешност, които харесваме много у нас. Поразтърсих се за информация и се оказа, че се нареждат сред плодовете с най-голямо съдържание на антиоксиданти. Високите нива на флавоноиди и способността за неутрализиране на свободните радикали спомагат, както е известно за забавяне на стареенето и отслбването на мозъчната дейност, също подсилват имунната система и намаляват риска от лошите заболявания. Най-добре е плодовете да се консумират сурови. Тук присъстват в една салата, която беше високо оценена от децата. Излапаха всичко, приготвено за снимките и питаха за още.

Второто ми предложение е моя много любима рецепта. Правя я отдавна, замразявала съм специално нарязани стръкове целина, за да имам подръка. Приготвяла съм я както се случи - със и без пиноли, понякога без круши ... перфектна е обаче с пълния комплект съставки. Семпла, но безотказно вкусна.

Ако обичате по-пикантен сос, използвайте синьо сирене. За по-мек и фин вкус - горгонзола. Крушите - Уилямс...

Типична есенно-зимна рецепта, елегантна, бърза за приготвяне - винаги може да спаси положението в непредвидена ситуация.

За мъфините всичко е ясно - забъркваме набързо, печем, скоро след това няма и следа от тях.

Тази операция с тези кейкчета я повторихме и потретихме, докато дойде ред да запиша рецептата в блога...Най-вероятно ще продължаваме в същия дух :)

САЛАТА СЪС СЛИВИ И МЕДЕН ДРЕСИНГ
4 порции

180 г микс зелени листа за салата
6 бр сливи от типа Блек даймънд
2 тънки стръка зелен лук
100 г краве сирене
дресинг
1 сл мед
2 ½ сл прясно изстискан лимонов сок
2 сл зехтин екстра върджин
1 сл ситно нарязан червен лук
морска сол
черен пипер
Продуктите за дресинга се смесват и се оставя да се охлади. Сливите се нарязват на резени и се поставят в купа върху накъсаните зелени листа заедно с нарязания на колелца лук. Всичко се залива с дресинга и се разбърква леко. Поръсва се с нарязаното на дребни кубчета сирене и се поднася веднага.

рецепта за сп.Кенгуру, септември 2011

ФЕТУЧИНИ С ЦЕЛИНА, КРУША И СИНЬО СИРЕНЕ
4 порции

380 г крехки стебла от целина (селъри)
400 г фетучини или талятели
200 г синьо сирене или горгонзола
200 мл млечна сметана ~ 20%
1 круша Уилямс
4сл пиниеви ядки
2 с.л. краве масло
морска сол
черен пипер
Стъблата целина се почистват и нарязват на тънки резени. Задушават се 5 минути в маслото, докато омекнат леко. Добавя се сметаната и натрошеното сирене, след като част от него е отделена за гарниране. Кипва се и се оставя на слаб котлон докато се разтопи сиренето. Подправя се със сол ако е необходимо. Междувременно пастата се сварява, отцежда и добавя към соса. От крушата се отрязват тънки резени и пастата се ганира с тях и отделеното сирене. Поръсва се с пиниеви ядки, предварително запечени на сух тиган и черен пипер.

рецепта за Be fit /2

МЪФИНИ СЪС СЛИВИ
за 9-12 броя

300 г брашно
2 чл бакпулвер
щипка сол
ванилия или канела
1 яйце
100 г кафява нерафинирана захар
80 мл олио
250 мл гъст айрян
220 г сливи от типа Блек Даймънд

Сливите се нарязват на тънки резени. Брашното се пресява заедно с бакпулвера, солта, ванилията или канелата. Яйцето се разбива със захарта, олиото и айряна (с миксер или телена бъркалка). На два приема се добавя брашнената смес, като се разбърква на ниска скорост или с дървена лъжица. Накрая се прибавят сливите(отцедени от отделилия се сок), разбърква се леко и внимателно. Сместа се разпределя във форми за мъфини до 1 сантиметър от горния им ръб ( не препъръчвам използване на хартиени капсули за подложка, най-добър вариант в случая са силиконовите форми). Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути. След като са готови, се охлаждат 3-5 минути и се сервират топли с парче масло.

рецепта за Be fit /2, адаптирана от Lisa09/10

Сладоледена шарлота II. До скоро, Лято!...

2011-10-01T23:57:00.007+03:00

Въпреки, че от няколко дена официално сменихме сезона, все още нямам вътрешната нагласа за това. Септември премина покрай мен на забързан каданс. Дните се изнизаха задъхано сякаш са минути и не успях да се порадвам на любимия ми мек, приятно галещ преход. От известно време работя по проект, който поглъща почти всичкото ми време и енергия, "открадна" ми и разходките с децата в парка. Последните два дена все пак стигнах до там, за да видя и усетя колко е променено вече всичко.... и всички - по-вглъбени и съсредоточени, със задачите и ангажиментите си... Дори и малките мишоци привикнаха с новите отговорности и режима в детската градина. Летните безгрижности останаха хубав спомен...

Радвам се, че сграбчвахме с пълни шепи от даровете на лятото, прекарвахме дълго време на открито, поехме много от щедрата слънчева топлина...

Имало е моменти, в които съм предпочитала други сезони, но напоследък все повече харесвам и преоткривам лятото, вероятно защото понякога го гледам през очите на децата.

Спомням си в една от пролетните ми публикаци с какво нетърпение го очаквах, също и предчувствието ми за нови, интересни рецепти с много и различни плодове. Въпреки че не бях особено редовна в блога, обръщайки се назад виждам, че съм успяла да си създам положителните емоции, които съм търсила ...

Чела съм на различни места от блогъри, които харесвам сходни определения за това, че фууд блогинга и кулинарната фотография са като "вирус". Явно някои нямаме необходимите антитела. Дали въобще ще можем да си ги създадем...и нужно ли е ....

Малко и за тортата накрая. Това е варианта, който ми хрумна след като направих първата сладоледена шарлота и не ме остави на мира почти цяла година. С някои промени в технологията, този път въобще не ми се стори сложна. На практика е доста лесна, особено ако сладоледа е готов. Единственото специфично и важно нещо е добрата стиковка и правилното разпределение на времето докато се приготвя.
Използвах отново шоколадов сладолед за първи пласт, а втория този път беше домашен сладолед с марципан. За завършек - пухкава сметана с праскови и запечени бадеми.

Беше предназначена за рождения ден на дъщеря ми. Вече съм разказвала, че тази година изпаднах в голямо чудене за тортите на малките човеци. Тъкмо реших, че след първата шарлота за майка ми, втората ще бъде за дъщеря ми, съответно приготвих я експресно, защото нямах много време до Деня Х и взехме, че сменихме мястото на тържеството. Това ме хвърли в нови размисли, защото нямаше как да бъде пренесена от фризера дотам без да се разпадне по пътя. Така пък се появи вкусната Кокосова торта, която за моя радост вече е тествана и одобрена от читателка на блога :)...
А какво стана с тази торта? Престоя още малко в камерата, след което я хапнахме с голямо удоволствие.

Сладоледена шарлота
за диаметър 20 см

270 -300 г пандишпанови бишкоти
400 г шоколадов сладолед
600 г сладолед с бадемов марципан
250 г млечна сметана ~ 35%
пудра захар за подслаждане на сметаната
180 - 200 г плодове *
филирани бадеми, запечени на сух тиган

* свежи добре узрели праскови, нектарини или други подходящи плодове, например малини или дребни ягоди, които да сложите цели, за да не оцветят крема; или извън сезона гарнирайте с праскови от компот - използвайте белени, плътни, неразвлакнени плодове, добре изцедени;

за сиропа :
300 мл вода
3 сл хубав коняк или тъмен ром
3 сл захар
Загрейте всичко на бавен огън и оставете да покъкри, докато се посгъсти леко. Охладете до стайна температура.

Отрежете единия край на бишкотите, така че да останат всички с височина 8 или 9 см. Потапяйте всяка в сиропа ( трябва да поеме добре сироп, но да не се разкашква) и наредете от вътрешната страна на ринг с диаметър 20см. Редете ги с леко застъпване и усукване, за да се предотврати евентуално изтичане на сладолед. Застелете плътно дъното на формата със сиропирани бишкоти и парченца от тях. Завийте плътно с два листа алуминиево фолио и сложете във фризера за да се стегнат. Междувременно преместете шоколадовия сладолед в хладилника. Изчакайте го да омекне дотолкова, че да може да се пълни с него формата, но без да се втечнява, нанесете го върху реда бишкоти, завийте отново с фолиото (добре би било да се сложи и в кутия с капак за торта), върнете в камерата. След като се замрази, по същия начин допълнете и втория вид сладолед. Оставете тортата, така опакована с фолио и в кутията, поне един ден, за да може да се стегне хубаво. Впоследствие, когато е добре замразена, ще имате достатъчно време да положите финалния слой от сметана и да я разрежете, без да се стопява бързо сладоледа. Разбийте сметаната до меки върхове, като добавите пудра захар на вкус. Започнете да я нанасяте върху сладоледа, като поръсвате и от плодовете. Украсете с парченца плодове и запечени филирани бадеми.

Сладолед с марципан

300мл млечна пълномаслена сметана
200мл пълномаслено прясно мляко
100г марципан
1/4 чл сол
2 жълтъка
40г захар

Смесете сметаната, млякото и солта в касерола. Загрейте на котлона и оставете докато заврят. Нарежете марципана на кубчета по 1см и го сложете в блендер. Заделете половин чаша от горещата млечна смес, сипете я на части към марципана и го смелете до кремообразна паста. Върнете я към сместа в касеролата и оставете да покъкри. Разбийте жълтъците и захарта, докато сместа побелее и стане кремообразна - около 3 минути. Темперирайте жълтъчната смес, като добавяте към нея по малко от топлата млечна смес.Накрая ги обединете и върнете на котлона. Загрейте получения крем, докато се сгъсти и се задържа по гърба на дървена лъжица т.е. докато достигне 80 градуса, след което отстранете от огъня. Сместа не бива да завира, защото отделните съставки няма да се свържат след това.
След като отстраните от котлона, прецедете през ситна цедка и охладете, като сложите съда в купа с ледена вода. Преместете го в хладилника и оставете за 4-5 часа. Пригответе сладоледа в машина според указанията.

рецепта марципанов сладолед - адаптирана от Canelle et vanille

Щрихи от лятото - коктейл с Просеко, къпини и розмарин; коктейл с Кампари, розов грейпфрут и морска сол

2011-09-22T16:52:00.007+03:00

Изненадващо за мен, след като направих справка, се оказа, че за една година имам снимани и публикувани в блога повече коктейли и напитки, отколкото салати, а броя им е почти колкото супите.... Изглежда необичайно и не показва адекватно честотата на консумация на едните и другите. Но пък това са едни от нещата, с които ми е най-приятно да експериментирам и снимам - понякога по-успешно, друг път - не толкова.

Характерното за коктейлите, показани това лято е че се спрях на три различни варианта захарен сироп, ароматизиран с билки - мента, мащерка и розмарин. Symple syrup, symple sugar syrup или bar syrup e малката, но важна подробност, благодарение на която се балансират вкуса и сладостта на напитките. Лесен за приготвяне, може да се направи в началото на топлия сезон и да е подръка седмици или повече от месец дори, в зависимост от съставките и пропорцията.

Най-удобен и траен е универсалният сироп, направен само от захар и вода. Но нищо не пречи да се комплицира малко ситуацията с добавката на билки, подправки или плодове, подбрани според останалите участници в коктейла. Харесва ми, когато нещата са направени по-специални...

Когато имат характер и дълбочина. Обичам детайлите. Постоянно се вглеждам в тях, често несъзнателно. Приятно ми е да ги намирам навсякъде - по-дребни или едри, фини и деликатни, стандартни или изненадващи, галещи сетивата и вдъхновяващи....Например стария, масивен и същевременно елегантен парапет, погален леко от бръшляна, може да ми създаде настроение за цял ден. Падналите отгоре пожълтели листа от още по-стари дъбови дървета ще внесат допълнително меланхолична нотка. Приятно ще ми бъде да открия тези листа, увековечени в красивите капители....

Или пък лехите с цъфтящи билки, кичестия розмарин... Създават букет от емоции.Желание да ги погледаш, да ги снимаш в естествената им среда, което е далеч по-истинско отколкото на кухненската дъска... порив да ги откъснеш и приготвиш нещо...

Малко съжалявам, че не успях да публикувам навреме рецептата за този елегантен и типично летен коктейл, тъй-като излезе още през юли в сп. Кенгуру. За сметка на това, втория е по-скоро всесезонен...

Може да се забърка по всяко време, стига да разполагате с розов грейпфрут. Вече съм споделяла, че харесвам вкуса му, както и този на Кампари. Очарована съм от комбинацията между тях. Заедно с муса от бял шоколад направиха превъзходна тортата за миналогодишния ми Рожден ден....

Ето ги и тук, отново в чудесен синхрон, като този път партньор им е морската сол. Към нея и произхода й също се оказа, че имам особено отношение :) Направо ще си каже човек, че коктейла е правен точно за мен, въпреки че не си падам по розовите мечти, сънища, очила и прочие :) Рецептата е адаптирана от Марта Стюарт , където носи забавното име Pink Salty Dog .

Невероятен е! Свеж, леко горчив, с нежно солено докосване по ръба...

Коктейл с розмарин и къпини
6-8 порции

180 г къпини
100 г захар
170 мл вода
1 и ½ сл иглички от розмарин
750 мл Просеко или друго сухо бяло пенливо вино

В съд с дебело дъно сложете къпините, захарта, розмарина и водата. Варете ги на слаб огън докато сместа се сгъсти и намалее до две трети, около 20 минути. Прецедете през ситна цедка, без да пресирате плодовете. Трябва да получите около 80 мл сироп. Оставете го да се охлади. Разпределете студеното вино в чаши за шампанско. Добавете 1 и ½ чл от сиропа. Сервирайте веднага.

Коктейл с Кампари, розов грейпфрут и морска сол
2 порции

50 мл фреш сок от розов грейпфрут

40 мл водка

20 мл кампари

1/4 ч.ч. кубчета лед

качествена морска сол на дребни кристали

2 резенчета розов грейпфрут

Навлажнете ръба на чашите с помощта на парче грейпфрут и ги обърнете върху солта, предварително поръсена върху широка чиния. Сложете сока, водката и кампари-то в блендер, пулсирайте 2-3 пъти. Добавете кубчетата лед и отново пулсирайте няколко пъти, докато част от леда се разтопи. Налейте коктейла в чашите, гарнирайте с резен грейпфрут и сервирайте веднага.

Коктейли за сп.Кенгуру / юли, 2011

Един по-специален крамбъл кейк

2011-09-12T16:28:00.006+03:00

В кейка сам по себе си няма нищо особено... ( хм, всъщност не мога да не спомена копринено-седефения блясък и финната текстура на неизпеченото тесто, дължащи се на пухкавия крем от масло и пудра захар). По-специалното е, че успях да го направя, както си бях наумила. За него набрах част от последните останали хубави узрели плодове на черницата, която е до прозорците на кухнята ми. От незабележимо дърво, неусетно се превърна в своеобразен приятел и свидетел на готварско-фотографските ми занимания и не само. Редовен посетител на блога, появи се с празничния Боне, с топлата полента с гъби, на Великден с току-що появили се листенца,... вече дала плод и надвесила се над дребните ягодки в задния ни двор в публикацията за ягодово-спаначената салата...

Приятно светло е до големите кухненски прозорци, често си пренасям там и нещата за работа. С течение на времето започнах да усещам, че придобивам хубавия навик да оставям мислено и действително всичко, с което се занимавам и просто да се загледам в нейните клони...

Кейкът, като всяко нещо, току-що изпечено и ароматно, ни направи чудна компания към следобедното кафе в един слънчев следобед. За съжаление твърде скоро нямаше и следа от него.

Тези дни, след като започнах да подбирам снимки за публикуването на рецептата не устоях на изкушението....

... приготвих си тестото, нарязах отгоре няколко сливи и сладки домашни праскови ... после и топинга

.. м-ммм...къснолетния вариант беше също толкова вкусен!...

Плодов кейк с хрупкав топинг
за форма с размер 26 х 17см

120 г бяло брашно
1/2 чл бакпулвер
1/4 чл сол
110 г меко краве масло
120 г пудра захар
2 яйца - М размер, стайна температура
1 чл бурбонска ванилия с пудра захар
120 г черници*
120 г кайсии*
опция - 1/2 сл настъргана лимонова кора

* или други плодове, като грамажа варира; добре се получава, ако един от тях е с кисела жилка; подредете парченцата плътно едно до друго

топинг
3 сл разтопено масло
50 г кафява захар, или бяла
1/8 чл сол
70 г брашно
ванилия
1-2 щипки бакпулвер

За топинга смесете всички съставки с вилица до получаване на дребни и по-едри трохи( ако е нужно добавете още около 1/2 чл стопено масло). Оставете го в хладилника.
Пресейте брашното, прибавете към него бакпулвера и солта. Разбийте маслото и пудрата захар до пухкав крем, добавете яйцата едно по едно с разбъркване до пълно усвояване. Накрая брашното на два приема и ванилията, всичко на бавна скорост. Пренесете с лъжица в предварително застлана с хартия за печене тава и заравнете. Наредете нарязаните на парчета или резени плодове (черниците - цели). Отгоре поръсете със сместа на трохи. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40-45 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа.

адаптирана рецепта от Cannelle et Vanille

Мохито с пъпеш и лимонада с мащерка

2011-09-01T23:07:00.000+03:00

Омайва ме мириса на прегоряло лято.
Обичам да се разхождам по прашни селски пътища и да ме прегръща свободата, носена от вятъра.
Щастлива съм да се стопявам, съзерцавайки първите тревни букетчета, набрани от малкото ми момиченце.

Любими са ми бавните глътки и дългите разговори за малкото най-важни неща.

Обожавам да се вслушвам в притихналата природа привечер и с поглед да изпращам укротилото се слънце.
Харесва ми как ме натъжават обраслите в зеленина порти на безлюдни къщи, които никой отдавна не прекрачва.

Очакване

Колко малко трябва.
Подарени Мигове...

.... и връхлитащи Спомени...

за напуканата старческа ръка, вадеща от джоба изпод престилката скътани бонбони в измачкана хартийка...

...за усмихнатите лица, носещи безмилостния отпечатък на живота, за любимите жестове и характерните движения...
за обичта, витаеща във въздуха...

... губят се в мъглата на времето, сякаш все повече с всяко изтъркулило се лято....
Не искам да избледняват.

Мохито с пъпеш
4 порции
1-1.2 кг пъпеш медена роса
2бр лайм
50мл вода
50 г захар
60-80 мл бял ром
свежа мента
кубчета лед

Кипнете захарта и водата, и ги оставете докато се разтвори захарта. Дръпнете от огъня, сложете 6-8 листа мента и охладете до стайна температура, прецедете и отстранете листата( този сироп може да бъде приготвен предварително). Отделете една четвърт от почистения и обелен пъпеш и изрежете от нея топчета или кубчета за гарниране. Останалата част от пъпеша пасирайе и прецедете, за да отстраните по-едрите парченца. Трябва да получите около 450-480 мл пюре. Добавете към него ментовия сироп и рома, оставете да се охлади. Разрежете двата лайма на шестини. Сложете по две от тях в чаша и по 3-4 листа мента. Пресирайте ги с помощта на дървено чукало от хаванче, за да пуснат сок и етерични масла. Добавете кубчета лед и топчета пъпеш. Долейте от сместа с пюрето, гарнирайте с листа мента и резенче лайм. Сервирайте веднага.

Лимонада с мащерка

140 мл фреш лимонов сок
150 г захар
370 мл вода
връзка свежа мащерка
кубчета лед
опция – 70 мл джин

Загрейте захарта, 70 мл от водата и 1-3 клонки мащерка до завиране като разбърквате от време на време. Оставете на слаб огън докато се разтопи захарта. Отстранете и оставете да се охлади до стайна температура. Прибавете лимоновия сок и останалата вода. Прехвърлете в стъклена кана с кубчета лед. Добавете няколко клонки мащерка и сервирайте. Опционално, за да получите коктейл добавете джина към сместа преди да я изсипете в каната за сервиране.

рецепти за сп.Кенгуру, август 2011

Гаспачо и плодова супа с пъпеш и диня

2011-08-25T19:31:00.001+03:00

Когато стане дума за студена супа, веднага след таратора идва ред на гаспачо-то. Чудя се дали се прави често по нашите ширини или е по-скоро от типа "само за разнообразие". Така както при нас приготвянето на таратор е толкова естествена, почти несъзнателна дейност, нещо с което се справяш от сън да те бутнат или със завързани очи, а при испано-говорящите например ще бъде една любопитна супа.
Дали посягайки към хубавите домати, набрани от градината или купени от пазара, ще ни се занимава да ги белим, пасираме, приготвяме заедно с останалите съставки или ще решим да ги нарежем за така обичаната салата...Има неща, които са залегнали толкова дълбоко в традициите ни, че са станали част от самата ни природа. Неща, без които почти не преминава ежедневието и за които е абсурдно да се говори за рецепта...

Близки и Далечни ...
Смята се, че корените на Гаспачо са в арабската кухня, откъдето една обикновена супа от хляб, зехтин, вода, сол и чесън бива пренесена от римляните на испанска територия заедно с идеята за добавка на оцет. Оттук може би идва и основата на другата популярна супа - Ajoblanco, при която допълнително има счукани бадеми. Наскоро преглеждах рецепти за таратор в "Българска национална кухня"/1983 и една от тях - Таратор по жътварски се състои точно от хляб, олио, вода, сол, оцет, чесън и орехи.
Явно с времето тази старинна гозба, за която хората съвсем рационално са употребявали престоял хляб и са използвали най-вече за обяд по полята и градините, постепенно е претърпяла различни трансформации, за да се превърне в някои емблематични супи, които вече "не се познават" помежду си...

Рецептата, която предлагам се доближава до гаспачо от Андалусия т.е. близка до старинния вариант, при който зеленчуците се счуквали в хаванче на дребни частици и не са изцяло пасирани. Супата била поднасяна в дървени купички с дървени лъжици ( изненадващо съвпадение - за дървените лъжици разбрах след като вече бях снимала супата :) .

За второто ми предложение какво да кажа - плодова супа.... хм...не звучи някак сериозно, особено по въпросните наши географски ширини...
" Fruit soup! Та кой би помислил да мачка и пюрира пресни скъпи плодове, за да ги яде с лъжица?" Това е въпроса, който си задава и автора на публикацията What's the Story on the Cold Fruit Soup Front?, след което е прекарал един месец в проучвания по темата, опитал е различни супи, а даже успява да намеси Пипи Дългото Чорапче в началото на изказа си и то не за друго, ами защото едно от местата, където плодовите супи са типични е Скандинавия...Интересно е, стига да ви се чете на английски.
Разнообразието от рецепти действително е голямо. Хубавото е, че освен поднасяни топли и студени, могат да бъдат предлагани за предястие или десерт, в зависимост от степента на сладост и комбинацията от съставки. Добре изстудента плодова супа е чудесна за самостоятелно консумиране в горещи дни , или пък поднесена като десерт след топло засищащо ястие през различните сезони....

Гаспачо
4 порции
550 г домати
5 бр филии от престоял хляб за тост
2 зелени чушки
½ краставица
1 глава лук
1 скилидка чесън
5 сл зехтин екстравърджин
5 сл лимонов сок
1 сл червен пипер
1 чл захар
морска сол
черен пипер

От една филия хляб се приготвят крутони, а останалите се накисват в 8-9сл хладка вода. Чушките и краставицата се нарязват на кубчета, като се отделят няколко за гарниране. Доматите се обелват, почистват от семките и пасират за кратко заедно с нарязаните зеленчуци на дребни парченца. Накиснатия хляб се пюрира фино заедно с нарязания лук и чесън, зехтина и лимоновия сок, както и червения и черен пипер. Прибавя се към доматите, подправя се със сол и захар. Сервира се охладена, гарнирана с няколо кубчета зеленчуци и крутони.

Плодова супа с пъпеш и диня
4 порции

800 г пъпеш
400 г диня
100 г едро бяло грозде
2 сл течен мед
сок от един лимон
свежа мента
Плодовете се охлаждат предварително. Изрязват се осем топчета от пъпеша, останалото се пасира заедно с динята и почистените от ципи и семки гроздови зърна. Прибавя се меда и лимоновия сок. Сервира се гарнирана с топчета пъпеш и листа мента.

Втори вариант на супата, предназначен за консумация от възрастни
Пропуснете гроздето, след пасирането прецедете пъпеша и динята, добавете 80-100 мл портвайн (ако ви се намира).

рецепти за сп.Кенгуру, август ;
адаптирани от Lisa K&B

Кокосова торта

2011-08-20T13:39:00.005+03:00

Избирайки торта за моята рожденничка, търсех нещо семпло, същевременно елегантно и фино. Да ви кажа, финалния резултат много ме изненада. Не си падам по кокоса и производните му, но въпреки това по моята субективна и не толкова точна скала за оценяване на вкус тя се изкачи доста високо. Системата за преценка е много проста :) и това е факта, че в момента, пишейки за нея, неистово ми се иска да имам едно парченце до мен...

Както вече споменах в предходната публикация, празничните десерти избрах в последния момент, и не само че нямаше време за предварителни проби, ами и голяма част от работата по тях оставих за деня на самия празник. По принцип обичам прясно приготвената храна и имам лошия навик да се опитвам да правя всичко максимално близо до момента на консумация, с което понякога си причинявам неимоверен стрес. Да не говорим за максимума, който исках да изстискам от себе си в стремежа да ги снимам, което естествено не се получи много добре. Догодина поне едната торта ще бъде поръчана, с което малките най-накрая ще имат нормална_детска_торта_с_фонданови_фигурки и няма да са жертва на експериментите на майка им. А пък аз ще сложа край на мазохистичната ми практика да си припомням нагледно колко трудно ми беше преди четири години в този ден и предхождащите го няколко месеца....

Но, да се върна на тортата... Освен мен, всички почерпени също много я харесаха. Деликатния си нежен вкус дължи на сравнително тънките блатове и фин сметанов крем, чиято гладка текстура се постига с предварително смилане на кокосовите стърготини. Сладостта на тази комбинация чудесно се балансира от киселата нотка на глазурата с крем сирене. Целия този ансамбъл звучи много хармонично след като тортата се извади преди сервиране да престои и се поднася на стайна температура, за да се усети цялата мекота и аромат...

След всичките тези словесни фльонги (представете си колко много ми се иска да си хапна сега едно парченце :) направо да обобщя, че у нас пак ще се прави със сигурност . И ако ви се струва, че в нея има твърде много масло и сметана, по-добре погледнете оригиналната рецепта , където е още повече...На практика се наложи в движение да променя почти изцяло съотношението на съставките, като основно се опитах да понамаля количеството на горните два продукта и захарта. Затова и може би съм толкова доволна, че я оцениха подобаващо и най-вече ме спечели за "кокосовата" кауза.
Разбира се, направих и захаросани листчета от цветята, но определено не ми допаднаха ( за пореден път), така че останаха свежи и в крайна сметка неизконсумирани, както и ментовите клонки, вкусово неподходящи в случая.

Кокосова торта
за 2 форми с диаметър 22-24 см

170 г меко краве масло
240 г захар
3 яйца
320 г брашно
3 чл бакпулвер
щипка сол
180 мл прясно мляко
1/2 сл бурбонска ванилия с пудра захар

Брашното се пресява заедно с бакпулвера, солта и ванилията. Маслото и захарта се разбиват до пухкав крем - около 4-6 минути. Добавят се яйцата едно по едно, като всеки път се разбива до пълното усвояване на всяко. Брашното и млякото се прибавят на три приема, като се започва и завършва с брашно. Сместа се разпределя с помощта на лъжица поравно в предварително подготвените 2 бр форми, като се заглажда накрая. Пекат се в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 40-45 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Оставят се да се охладят върху решетка, като след 3-4 минути се изваждат от тавата и поставят отново върху решетката.

Крем
200 мл млечна сметана
200 мл прясно мляко 3.6% *
140 г безсолно краве масло
90 г захар
15 г царевично нишесте
1чл бурбонска ванилия с пудра захар

100 г кокосови стърготини
2 сл пудра захар

* или използвайте отново сметана т.е. 400 мл

Загрявят се до завиране сметаната, млякото, захарта и маслото. Царевичното нишесте се разтваря заедно с ванилията в 1 сл студена вода и се добавят към горната смес, която се оставя на слаб огън докато се сгъсти. Разбърква се постоянно. Когато е готова се добавят кокосовите стърготини, предварително смесени с пудрата захар и смляни в блендер. Разбърква се добре и се оттегля от котлона да се охлади до стайна температура. След това се покрива с фолио за свежо съхранение и се оставя в хладилника. Предии употреба се разбива с миксера за 3-4 минути.
Глазура

350 г крем сирене Филаделфия
90 г меко краве масло
80 г пудра захар
1 чл бурбонска ванилия с пудра захар или семенцата от 1/2 шушулка

Всички съставки се разбиват с внимателно с миксер до пухкав крем, като не бива да се прекалява за да не се втечни сиренето.

Сироп
150 г захар и 160 мл вода се варят докато се сгъстят леко. Охлажда се до стайна температура.

Сглобяване
Всеки блат се разрязва хоризонтално наполовина. Избират се долният и горният блат, като втория е желателно да бъде с равна горна повърхност. На останалите две половини се отнема тъмната коричка, образувана при печенето. Използва се голам остър нож, който изрязва тъмните участъци. Всичко това се прави с цел вътрешността на тортата да остане с равномерна дебелина и светъл цвят.
Блатовете се сиропират ( всички блатове трябва да са хубаво сиропирани, но все пак умерено, за да не се разкашкат - горния и долния само от вътрешната страна, средните и от двете страни; използвайте количество сироп както обикновено при сглобяване на торти) , като междувременно се разпределя и крема между тях. Тортата се оставя за половин час в хладилника да стегне, след което върху нея се нанася глазурата. Поръсва се с кокосови стърготини. Оставя се да престои няколко часа или през нощта.
Сервира се на стайна температура!

Шоколадови къпкейк с нутела и глазура от крем сирене

2011-08-20T13:32:00.000+03:00

Здравейте, здравейте!
Изненадващо за мен, така както възнамерявах това лято да не спирам с блога дори през лятната почивка, впоследствие се оказа, че се получи най-дългата пауза откакто пиша в него. И то при положение, че имам интересни рецепти за споделяне. Но каквито и планове да си прави човек, понякога се случва точно обратното...
След натоварен период на работа и няколко безсънни нощи се гмурнах направо във ваканцията, а докато тя течеше, там някъде в суматохата, тичайки между морето, малкия басейн с пързалката и големия с гъбата придобих режима (....и навиците) на децата, така че за компютъра време и сили не останаха .... За капак, в цялата суматоха тогава и след връщането ни, отново най-неочаквано за мен, си загубих вдъхновението да пиша ... В крайна сметка след няколко несполучливи опита за започване на публикация реших да оставя нещата на естествения им ход. Забелязала съм и даже вече съм убедена, че когато нещо трябва да се случи, то се случва.... независимо от нашата воля, намерения и желания. Когато се обръщам назад, спомняйки си различни случки и моменти, си давам сметка, че старите хора неслучайно са казвали Всяко зло за добро...

Така и при мен. През този "сух" период усещам, че се промени разбирането и отношението ми към това, което правя за блога и то в положителна посока. Предполагам, че в скоро време ще си проличи. Междувременно смятам в бързо темпо да покажа по-интересните и вкусни неща, които правих тези месеци.

А иначе, колкото и да ме е срам, трябва да отбележа, че децата ми пораснаха с повече от два месеца докато публикувам рецептите на нещата, които правих за тях в началото на юни... Но смятам, че си заслужава, въпреки закъснението, защото са доста сполучливи.
Относно тези къпкейкчета, ще кажа , че са много лесни и бързи. До последния момент не бях решила какво ще правя, накрая вече беше късно да поръчвам торта и ето че първия рожденник получи дузина не толкова сърдити пилета, каквито са някои от последните му забавни приятелчета. Не успях да се постарая да ги оформя добре като физиономии, защото времето ми беше напреднало и рискувах да разваля празника на децата. И въпреки че все пак ме затрудниха за сполучливото създаване на детайли, определено държах на желираните бонбони, чийто малинов вкус добре се вписа в комбинацията на какаовия кейк с шоколадов Нутела пълнеж и глазура от крем сирене. Допълнителната декорация от ядки с шоколад ми се стори излишна и като визия, и като вкус.

... Всъщност не споменах, че рецептата е за one bowl cupcakes. Вместо обичайните две купи, използвани за първоначално смесване на сухи и мокри съставки, тук всичко се случва експресно, само в една купа...

Шоколадови къпкейк в една купа
за 9-12 броя

120 г брашно
140 г захар
1 сл какао
1 чл пудра захар с бурбонска ванилия
3/4 чл сода
1/2 чл бакпулвер
щипка сол
1 яйце
170 мл айрян
1 1/2 сл олио

В голяма купа се пресяват какаото, брашното, содата, бакпулвера, солта и ванилията. Добавя се захарта, яйцето, айряна и олиото. Разбива се за три минути с ръчна тел или миксер на бавни обороти. Сместа се разпределя в предварително подготвените форми до 2/3 от обема и се пече в загрята на 180 градуса фурна около 20 минути или докато след натискане изпеченото тесто се връща обратно в първоначалната си форма.
Съхраняват се покрити до три дена. Могат да се замразяват, увити индивидуално във фолио за свежо съхранение и след това в алуминиево фолио. Размразяват се постепенно в хладилника.
За по-силен шоколадов вкус сложете 2-3 сл какао и увеличете айряна до 180 мл.

Глазура от крем сирене

175 г крем сирене Филаделфия
45 г меко краве масло
40 г пудра захар
1 чл пудра заахар с бурбонска ванилия

Всички съставки се разбиват внимателно до пухкав крем, като процеса не бива да се удължава, за да не се втечни сиренето.

идея за визия - marthastewart

Шоколадова фокача с череши и лайм / Chocolate focaccia with cherries & lime sugar

2011-06-27T18:55:00.004+03:00

Напоследък рядко ми се е случвало да изпитвам толкова непреодолимо желание да изпробвам някоя впечатлила ме нова рецепта така, както се случи с тази фокача. Още в момента, в който я видях в lucullian Delights знаех, че много ще ми допадне и постоянно ми се въртеше в главата, докато не я опитам.

Всичките ми очаквания бяха оправдани и напълно задоволени. След като я снимах набързо, почти нищо не остана от нея. Първия път я направих както си я представях - тънка и хрупкава, с по-сочен пълнеж. Мраморния ефект от какаото не ми се получи толкова добре, колкото втория път, но това не е съществено, защото със или без този ефект, вкуса е страхотен.

Пробвах я и с поръсена със светла тръстикова захар и настъргана кора от лимон. Трябва да се има предвид, че тази захар по-трудно се карамелизира и по-скоро образува хрупкава коричка след изпичане ( което също е добър вариант, както и когато самата фокача е изпечена по-мека и пухкава). А що се отнася до цитрусите - твърдо съм за лайм, но ако е с лимон, също няма да откажа....Определено си намерих едно от моите печива - лесно и бързо, с непринуден рустикален вид какъвто има и Галет-а например ( друго мое любимо печиво), но без голямото количество масло в тестото, и не на последно място - много вкусно... И ако сте се запитали колко пъти съм я правила, след като споменах първи път...втори път, ще кажа - три пъти за една седмица (!), като при последния дозата беше двойна. Но за аромата, който се разнася при печенето няма да пиша- най-добре да усетите сами :)

Малко преди тази серия с обсебилата ме фокача правих нещо много по-шоколадово - брауниса Tribute to Katherine Hepburn brownies по рецепта на Dorrie Greenspan. Беше предназначен за почерпка с приятели в малък офис и по тази причина опакован веднага след като беше изпечен и охладен, а малко по-късно консумиран, с изключение на едно парченце, запазено за снимка.

Харесва ми този old style вариант да си достави човек малко удоволствие в приятна компания с нещо вкусно, току-що приготвено.

Докато снимах заделеното парченце по най-подходящия начин за похапване на браунис в този сезон - с две-три топки сладолед и пресни плодове, ме посети моя приятелка, така че и то успя да изпълни основното си предназначение, заради което опекох сладкиша - почерпка за здраве :)

....а като се замисля, тази година бях с нагласата да не правя десерти с череши за блога :) ... както и днес сутринта смятах тази седмица да не купувам от тях, докато следобеда не се сдобих с цяла торба подарък от брат ми - свежи и изкусителни....сега остава да си намеря лайм...Тъкмо този път да пробвам с добавка на шоколадови стърготини, както предлага автора на Lucullian Delights.

Chocolate focaccia with cherries and lime sugar recipe

Шоколадова фокача с череши и лайм
3-4 порции

250 г бяло брашно
2 чл захар
1 чл сол
1 1/2 чл инстантна мая
1 1/2 - 2 чл какао на прах
1 сл зехтин екстра върджин плюс допълнително за поръсване и намасляване
140 мл хладка вода
120-130 г добре узрели череши
настъргана кора от лайм*
2 сл захар

* от 1/4 или 1/2 свеж лайм, а ако е престоял и по-сух, използвайте кората на целия плод

Пресейте брашното, отделете 1-2 сл, към останалото прибавете солта, захарта и маята, разбъркайте и прибавете зехтина, след него и водата на тънка струя, като междувременно започнете да замесвате тестото. Накрая добавете от заделеното брашно колкото е необходимо или цялото. Замесете гладко меко тесто. Прибавете на 2-3 приема какаото, като го поръсвате, след като сте разтеглили леко тестото. Съберете отново тестото на топка, като не го месите твърде много, за да се получи мраморния ефект от неравномерно разпределеното какао. Оставете тестото да втаса, докато удвои обема си. В подходяща тава поставете хартия за печене и я намажете със зехтин. Сложете в средата втасалото тесто, без да го премесвате предварително. Започнете да го притиската и разтилате с ръце, докато го оформите на кора с неправилна форма ( с дебелина 6-8 мм) или разточете с точилка, но с ръце е по-удобно. Наредете отгоре половинките почистени от костилките череши. Поръсете със захарта, размесена с настърганата кора от лайм и с 2/3 до 1 сл зехтин. Печете 20-30 минути в предварително загрята на 175 градуса фурна или 160-170 градуса с вентилатор. Готова е когато е златиста и черешите омекнат. Ако искате захарта да се карамелизира добре, може да я сложите под загрят горен грил, но под постоянно наблюдение и съвсем за кратко, за да не загори. Консумира се веднага след изпичането, след охлаждане за 3-5 минути.

адаптирана рецепта от luculliandelights.com

Мини хлебчета с чедар, червена чушка и чери домати / Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes

2011-06-21T10:54:00.011+03:00

Привет и честито Лято!
Отлагам тази публикация от няколко дена поради липса на време и неколкократно заспиване до компютъра...Ето днес вече сядам да пиша и виждам как Гугъл услужливо подсеща за лятното слънцестоене. Така тя не само, че се намести в един по-специален ден, в който мога да ви поздравя, но отделно се оказа по свой си начин подходяща за него.

Като попрочетох набързо тук-там, разбрах че деня на лятното слънцестоене бил празнуван в миналото в Европа и като ден на влюбените. А пък аз точно съм приготвила в снимки една закуска за обичащи се, като правя уточнението, че влюбени има и на 20 и на 3х20 години :)

Good morning!

Рецептата за тези солени кексчета имам отдавна и ми е много любима. Оказа се, че заради правоъгълната им форма в текста на английски е най-добре да се изпишат като мини хлебчета, така остана и в българския вариант. Подготвяйки снимките, за пръв път ги изпробвах гарнирани с чери доматки и си паснаха идеално.... особено поднесени топли с крем сирене или масло...

Въпреки, че има предварителна подготовка, отнемаща известно време, никак не е невъзможно да станат бързо и за закуска. Ако човек си измери и подготви сухите продукти предната вечер, на сутринта остава само забъркването и изпичането...

....piece of cake както се казва...

Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes recipe

Мини хлебчета с чедар, червена чушка и чери домати
за 12-14 броя или 18 мъфина с диаметър 7см

350 г бяло брашно
100 г фин царевичен грис - полента
1 1/2 чл бакпулвер
1/2 чл сода бикарбонат
1/2 чл сол
1/4 чл червен пипер
250 г чедар сирене, престояло*
4 стръка пресен лук
1/2 червена чушка
1 1/2 сл меко масло, 25г
2 сл захар
2 яйца, M или L размер
400 мл гъст айрян ( от около 300г кисело мляко)
опция - чери домати

* добре се получава и с комбинация от 125 г чедар и 125 г сух кашкавал, като в този случай малко се увеличава количеството на червения пипер

Брашното се пресява и към него се добавят останалите сухи съставки, заедно с нарязаните на дребно лук и чушка, разбъркват се леко с ръчна тел, но така, че да се разпределят равномерно. Маслото и захарта се разбиват до пухкава смес, около 3 минути, прибавят се яйцата едно по едно, като се продължава още около 2 минути. Брашното със зеленчуците и айряна се добавят на части, като се редуват. Започва се с брашно и се завършва с брашно, бърка се с дървена лъжица. Получава се гъста смес, която се разпределя с помощта на две лъжици до 2/3 от височината във форми за малки кексчета или мъфини ( най-удачен вариант са силиконови или форми, които се намасляват и поръсват с брашно; не препоръчвам употребата на хартиени капсули, тъй-като залепват за изпеченото тесто). Пече се в предварително загрята до 220 градуса фурна, около 15 до 18-20 минути или повече, в зависимост от размера, като пробна дървена клечка трябва да излиза суха от тестото. Извадете от фурната, охладете за около 3-5 минути и сервирайте с крем сирене или масло. За да се охладят напълно, извадете от формите и поставете върху решетка.
Съхраняват се завити, на стайна температура. Най-добре е да се консумират топли, като могат да се загряват в микровълнова за 10-15 секунди или в загрята до 180 градуса фурна, леко завити с фолио, за около 7-10 минути.

Пица охлювчета

2011-06-15T12:58:00.001+03:00

Откакто снимах тази пица, стана голям хит за децата. И с право. Освен, че е с по-интересен външен вид, за тях е по-лесна за консумация. След това я правих още няколко пъти с различен пълнеж. Удобна, бърза, гарантирано нищо не остава от нея скоро след изпичането, особено ако се включи и някой възрастен, което е неизбежно, общо взето :)
Всъщност храненето на децата много лесно може да стане и забавно.

Пица охлювчета

500 г тесто за пица
½ чч доматено пюре
½ чч настъргано сирене
½ чч настърган кашкавал
1 чч накъсани листа от спанак
зехтин екстра върджин
свеж босилек

Тестото се разстила на кора с дебелина 6-8мм. Отгоре се намазва леко със зехтин, после с доматеното пюре. Поръсва се със сиренето, кашкавала и листата от спанак, които също се поръсват тук-там с малко зехтин. Навива се на руло, което се реже на шайби с дебелина 1.5 - 2см. Всяка се обръща така, че да легне и се нареждат в тава ( евентуално с помощта на шпатула за парчета торта), най-добре ако се оформят в кръг. Шайбите трябва почти да се допират, без да са твърде раздалечени една от друга. Пече се в предварително загрята до 180 градуса фуна с вентилатор. След като се извади, се поръсва със зехтин и листа босилек.

фотографии за сп. Кенгуру, 06/2011

Ягодово-спаначена салата с дресинг от маково семе и сусам / Strawberry Spinach Salad w/ Sesame Poppy seed Dressing

2011-06-10T18:36:00.008+03:00

....и запечени филирани бадеми да бях написала, та щях да побера рецептата още в заглавието :) Но все пак салатата заслужава малко повече внимание. Комбинацията е добре позната, няма нужда и да се пише колко е полезна. Има разнообразни вариации с различини съставки. Това е моя фаворит засега - семпла, без сирене, лук или горчица, с преобладаваща сладка нотка. Правих я преди повече от два месеца за сп.Be fit и въпреки, че се приема по-скоро като ранно-пролетна, спокойно може да се приготви и по това време. На пазара има изобилие от ягоди, дори тези в сенчестия заден двор на блока ни узряха вече :)

Създават ми много настроение като ги гледам. Чак не е за вярване, че в центъра на забързан и задъхан град, в който всичко се движи нервно, припряно и хаотично, човек може да позабави ритъма като слезе на място, където времето сякаш е спряло, да поседи на спокойствие, сам с мислите си, и освен това да си откъсне няколко дребни ягодки.... без да се притеснява много от сърдитите стопанки на двора.

А черницата, която също е под носа ми - точно до балкона и снимах в дъжд, в сняг и със срамежливо подаващи се първи зелени листенца, вече има плод. Както съм я подкарала, без специална първоначална мисъл, явно ще трябва да направя и снимам някой десерт, когато узрее :)

Strawberry Spinach Salad w/ Sesame Poppy seed Dressing

Ягодово-спаначена салата с дресинг от маково семе и сусам
2 порции

200 г ягоди
80 г бейби спанак ( или микс от бейби спанак и рукола)
3 сл зехтин екстра върджин
1 ½ мл малинов оцет ( или ябълков)
3-4 чл захар
1 сл сусам
½ сл маково семе
щипка сол
1 сл филирани бадеми за гарниране, запечени на сух тиган

Смесете добре продуктите за дресинга и ги охладете за 20-30 минути. Сложете измития спанак в купа, нарежете ягодите на тънки резени и залейте с дресинга. Разбъркайте леко. Поднесете салатата поръсена със запечените филирани бадеми.

Ягодово-портокалово тирамису / Strawberry-orange tiramisu

2011-06-03T12:49:00.003+03:00

Тирамису, защото технологията и някои продукти са сходни. Иначе по-скоро може да се нарече лека плодова торта с бишкоти, защото като вкус се различава много от класическото тирамису. Лесна и непретенциозна, при нея импровизацията е направо задължителна. Хубавото е, че деца, стига да не са съвсем малки, могат да участват активно и в направата, не само в омитането на тавата :)

Като се започне с брането на ягодите ( който си има в градината, при това узрели), подготовката им, както и направата на портокаловия сок....

... сиропирането и подреждането на бишкотите ( няма как, ще трябва да предвидите екстра доза за по-нетърпеливите помощници)....

....на следващия етап може да се включите и да разбиете сметаната, за да я смесите с маскарпоне-то. Всъщност не споменах, че рецептата е без яйца. Идеята е да се прави бързо, без сурови жълтъци или специалното внимание за приготвяне на крем забайоне. И най-вече подходяща за деца, защото няма кафе и алкохол в нея.

Удобството на ягодовия сироп, предназначен за гарниране е, че една част може да се задели за възрастните и към нея да се добави подходящ ликьор, коняк или ром.... А срещу шоколадовите спиралки едва ли някой ще възрази.....

Консумирането на открито само допълва удоволствието...

Strawberry-orange tiramisu recipe

Ягодово портокалово тирамису

500 г маскарпоне
500 г ягоди
120 г пудра захар
200 мл течна млечна сметана
200 - 250 г савоярди
370 мл портокалов сок, прясно изцеден
неподсладено какао
шоколадови спирали или едри шоколадови стърготини
опция - ликьор, коняк или ром за добавка към портокаловия сок

за ягодовия сироп
ягоди, пудра захар, малко коняк, ром или ликьор по избор

Почистете ягодите и ги нарежете на тънки резени или малки парчета. Поръсете ги с около 30 г от захарта ( или повече, в зависимост от това колко са сладки). Разбийте внимателно на ниска скорост маскарпонето с 5о г пудра захар и 20 мл портокалов сок. Сметаната разбийте с 40 г пудра захар и добавете на три етапа със шпатула или дървена лъжица към сиренето, като разбърквате леко отдолу нагоре. Към 2/3 от крема прибавете нарязаните ягоди - така ще получите по-дебел среден слой крем, който е по-сочен ( аз прибавям към 1/2 от крема ягодите, защото синът ми харесва повече слоя без ягоди :).
Потопете бишкотите за първия ред за кратко,само от долната страна в портокаловия сок и наредете в подходяща форма. Разпределете отгоре крема с ягоди. Втория ред бишкоти сиропирайте и от двете страни, като след нареждането им залейте всяка от тях поотделно с останалия сок с помощта на лъжичка ( горния слой е по-плътен и не толкова сочен, за да ги сиропира). Завийте със стреч фолио и приберете в хладилника да престои минимум 2 часа или до другия ден.
При поднасяне поръсете с неподсладено какао, поръсено през ситна цедка и гарнирайте с шоколадови спирали и ягодов сироп.

За ягодовия сироп пасирайте добре узрели ягоди с пудра захар на вкус. Прецедете ги през по-едра цедка, за да отстраните семенцата на ягодите. Добавете малко от избрания алкохол.
За шоколадовите спирали разтопете на водна баня тъмен шоколад ( 45 - 70 % какаова маса) и разтелете тънко върху каменен плот или друга студена повърхност. След като шоколада загуби гланц и вече е стегнал, започнете да изстъргвате с тясна шпатула. Приготвени предварително, могат да се съхраняват в кутия върху хартия за печене.

адаптирана рецепта от Lisa 06/2009

100 и продължаваме...

2011-06-02T14:35:00.001+03:00

Кетрин Хепбърн браунис

Нямах намерение да се фокусирам върху стотната ми публикация, но получените наскоро за кратък период от време различни коментари за рецепти, показвани преди време и правени от вас, ме провокира да ги прегледам всичките ( тук и Фейсбук) и да направя едно тяхно ревю.

Тарт с кисело мляко и сушени плодове

Предполагам, че донякъде е улеснително, защото човек винаги се чуди "... Дали е вкусно или само изглежда така?..." ...

Гратин с ябълки, пуешко и майоран

Е, това не значи, че останалите рецепти не са сполучливи :) Голяма част от тях са правени повече от въднъж или два пъти, отделно винаги се старая да съм максимално подробна и точна в указанията.

Боне

Затова изключително много ме радват положителните отзиви, когато нещо е направено и харесано, а даже някои от рецептите са с повече от един коментар.

Поповер-и с ягодово масло

За мен е ценно и гласуваното доверие при първи опит за правене на нещо толкова специално като профитероли и торта.

Профитероли

Приятно ми е, че се хареса идеята ми за добавка на малинов конфитюр към блатовете на Девилс фуд кейк-а по рецепта на Дейвид Лейбовиц, което адаптира американския тип кейк към нашите вкусови предпочитания...

Пролетни яйца с киселец

Благодаря на всички за положителните отзиви! Надявам се и занапред да има поводи за тях! Имам идеи за някои интересни и вкусни неща :)

Сушени домати

За тези 100 публикации, като начинаещ блогър успях да направя и някои грешки, било от припряност, невнимание или прибързано решение. Но пък без тях и осъзнаването им няма как да има растеж...

Свински пържоли с ябълки и сос с мед и ретро горчица

Във всяка от тях има вложени енергия, емоция, някои лични неща и преживявания. Като че ли най-любима и излязла дълбоко от мен си остана Пеперудената публикация ...

Рула капрезе

Ако бях малко по-редовна, това стотно издание щеше да съвпадне с изтичането на първата ми година работа с ДЛСР камерата, която си взех точно заради увлечението ми по фудографията или снимането на храна, по което са се запалили толкова много хора по света.

Печена тиква със сметаново-пармезанова заливка

Сега, година по-къно съвсем ясно стана вече, че ще си купувам нови обективи, защото тези от комплекта не са подходящи за това ми занимание.

Пъстърва с къри-портокалово масло

Почти съм приключила с избора си, нямам търпение да започна с нещо ново и съм сигурна, че удоволствието да приготвиш, аранжираш и снимаш някоя рецепта ще е още по-голямо...

Една много шоколадова торта - Девилс фуд кейк

Разбира се ще има и почерпка по случай малкия юбилей на блога. Повече за нея - по-късно в следващата ми публикация :)

PS - След известни технически затруднения на Блогър, в момента коментарите могат да се пишат единствено в изкачащо меню...

Малко за солта и още нещо

2011-05-26T11:25:00.003+03:00

Тази публикация се задържа дълго в списъка на черновите и ми трябваше доста време да я финализирам. Няма претенциите да е всеобхватна и доволно подробна, но съдържа това, което знаех и новото, научено напоследък. Систематизирала съм интересното и важно за мен. Попаднах на различни места, прегледах много текстове в стремежа си за събиране на повече информация и проверяване на достоверността, доколкото е възможно това. Наложи се да си припомня някои неща от химията, която не харесвах въобще, а четейки я и на английски не ми стана по-симпатична :) Най-вероятно ще продължавам да се ровя и пиша по темата. В края на публикацията можете да видите интересни линкове и референции.

Натуралната сол е необходима за оцеляването на всички живи същества (най-вече хората ) и дори за някои растения. Историята й е стара почти колкото света, защото тя е в основата на живота. В нея се съдържат жизнено необходимите за здравето ни 21 основни и 30 второстепенни елемента. Положително заредените натриеви йони и отрицателно заредените хлоридни йони са необходими за правилния обмен на течностите в организма, за предаването на нервните импулси, правилното протичане на храносмилателните процеси и запазването на калция. Съдържащите се в натуралната сол натрий, магнезий, калций, калий и селен, както и множеството микроелементи - мед, желязо, цинк, манган образуват електролити, поддържащи баланса на телесните течности и правилното функциониране на всички системи.
Нерафинираната морска сол съдържа обикновено 95-98 % натриев хлорид, останалото са други ценни съставки - 80 химични елемента съставят близо 100 минерала. Морския кристал е с толкова комплицирана структура, че нито една лаборатория не може да го възпроизведе от тези елементи, взети поотделно, което пък напомня, че все още няма по-добър химик от Природата.
Рафинираната трапезна сол е над 99,5 % натриев хлорид. Останалото са добавки - калиев йодит или калиев йодат( за превенция на болести на щитовидната жлеза), декстроза ( в случаите, когато се използва калиев йодит за да го стабилизира) и антислепващи агенти (калциев силикат, магнезиев карбонат, алуминиев силикат и др. )
Рафинираната сол, известна още като готварска или трапезна, се произвежда предимно от каменна сол, намираща се в земните недра. За произхода на каменната сол има две теории. Според едната тя се е образувала от изпарението на древните океани, а според другата е резултат от химически реакции. Добиваната от тези находища сол се подлага на сериозна обработка и пречистване, като се отнемат всички съставки, докато остане само натриевия хлорид и към него се прибавят съответните добавки. Изкопава се от находището самата кристализирала сол или до нея се провежда питейна вода, която я разтваря. Изпомпаната обратно солена вода отива във вакуумен изпарител и от нея се добива солена каша, която се изсушава - това е вакуум рафиниране, което можете да видите обозначено на етикетите на някои видове готварска сол.

Предлагат се и продукти от нерафинирана каменна сол. Kala Namak известна също като Black Salt или Sanchal е индийска нерафинирана каменна сол, намерила място в списъка от предпочитани гурме сол-и. Широко популярната Хималайска кристална сол се добива от втората по големина в света солна мина Khewra, намираща се в Пакистан, на 300 км от Хималаите. Розовия си цвят дължи на съдържащия се в нея железен оксид. Освен в кулинарията, има много други разнообразни приложения. Въпреки, че е с по-богат и различен състав от останалите каменни соли, процентното й съдържание на минерали е в пъти по-ниско от това на някои видове нерафинирана морска сол, което е указано в тази таблица.

Ако от земните недра се прехвърлим в някой от горещите летни дни в Guérande ще видим върху повърхността на местните солници Цветето на солта или известната Fleur de sel - малки деликатни кристали, образуващи се при много специални климатични условия в горния слой на силно концентрираната солена вода в солничните заграждения. Събира се само на ръка с дървени инструменти и заема мястото на най-скъпа сол в света. Наричана още "хайвера на солта" , с мек и деликатен вкус, намира приложение в гурме кулинарията най-вече като finishing salt - за финално овкусяване на готови ястия или десерти. Прието е за автентична Fleur de sel да се смята само тази, която произхожда от Guérande, разположен на брега на Бретан във Франция....Всъщност както и "шампанско" наричаме само това, което идва от областта Шампан.

Друга световно известна морска сол във вид на дребни и по-едри кристали, подобни на люспи е Maldon, произвеждана в Малдон в Есекс, Англия. При нея процеса на кристализиране на солта върху повърхността се интензифицира с бавно нагряване до около 90 градуса на вани, съдържащи много солена морска вода, събирана в определено време от точно определено място. Част от образуваните кристали имат пирамидална форма. Този метод за добиване на сол е известен още от римско време.

Келтите пък са тези, които изобретяват занаятчийския метод за добиване на сол, запазил се и до днес - Келтския метод, The Celtic Way : наследниците на тогавашните солари, наречени paludiers или мarnotos събират солта изцяло на ръка. Тя е нерафинирана, неизбелвана, без никакви химически добавки, сушена единствено на слънце и не се измива, за разлика от по-обикновените видове морска сол. В резултат се получава влажна сол, съдържаща ценни минерали и микроелементи в комбинация с висок процент съдържание на силно концентрирана морска вода. Тази биоактивна влага подпомага естественото хидратиране на клетките. По-известни видове сол, добивани по този метод са споменатата по-горе Fleur de sel; също Sel Gris или Sel de Guérande - добила широка популярност в САЩ като Celtic Sea Salt® и препоръчвана от множество лекари като здравословен заместител на готварската сол; останалата морска сол, добивана по крайбрежието на Бретан, извън Guérande ; португалските Flor de Sal и Marisol Traditional Portuguese Sea Salt, добивани от античните солници на Algarve.
Хавайската морска сол Alaea , спадаща към по-екзотичните видове впечатлява с драматичния си наситен ръждивочервен цвят, който се дължи на натуралния минерал Alaе - изпечена вулканична червена глина.
Изброените дотук, както и други видове морска и гурме сол можете да разгледате в Sea Salt & Gourmet Salts - Guide
Всеки вид сол има уникални харектеристики. Различията в цвета, вкуса и текстурата се дължат на специфичното минерално съдържание, остатъчната влага и метода на добиване. Те от своя страна имат отношение към начина, по който ще бъде овкусена и възприета храната, за това дали спомага за образуване на хрупкава коричка, дали придава специален аромат, дори и за визията им и усещането, което създават при пипане различните по форма и размер кристали - заоблени и ръбати по-дребни и едри зърна, с пирамидална структура, като тънки люспи или снежинки с разнообразни конфигурации... Остатъчната влага в най-качествените finishing salt спомага за по-бавното абсорбиране на солта и съответно по-дългото й задържане неразтворена, вследствие на което с всяка хапка от ястието, зеленчуците или десерта, поръсени с нея, се получава поредица от приятни вкусови възприятия...

Освен тези особености, имащи значение в кулинарията, съществува и друга причина да се предпочита нерафинирана сол, добита по естествен начин. Оказва се, че организма не разпознава в рафинираната сол така необходимата му и жизнено важна натурална сол. Изолираният Натриев Хлорид сам по себе си не се възприема от тялото по същия начин, по който по-естествената за него необработена сол, съдържаща минерали и микроелементи, балансиращи и подпомагащи Na+ и Cl йони в процесите, в които взимат участие. Като се има предвид, че само седем процента от произвежданата в света т.нар. трапезна сол се използва за кулинарни цели, а останалите 93 на 100 отиват в промишлеността, която изисква химически чист натриев хлорид, то логично е тази сол след преработката да придобива вид удобен повече за основното й предназначение, отколкото за готварството. Дори добавката на йод би могла да се възприеме като груб опит за превенция, подходяща само за региони, където храненето е оскъдно и действително бедно на йодни ресурси. При една умерено балансирана и разнообразна диета организма не страда от липса на йод, защото го набавя от морски риби и дарове, яйца, зърнени храни, бобови култури, определени млечни продукти. Скрити източници на йод са някои лекарства и хранителни добавки. Така погледнато дори е възможно да се получи претоварване на щитовидната жлеза с излишък от йод.

Независимо от това коя сол ще предпочетем да използваме, трябва да се опитваме да я ограничаваме в рамките на здравословното количество, което е 4-6 г на ден за възрастни и деца над 11 години или около 1 чаена лъжичка. От двата основни компонента на солта - натрий и хлорид, основно натрия е този, който, употребяван в твърде големи количества е отговорен за редица здравословни проблеми и заболявания, свързани с натрупването му в организма и това положение се влошава, ако приемаме по-малко калий. Натрия и калия трябва да бъдат балансирани, като се приема повече калий и по-малко натрий. Хубавата новина е, че плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни освен, че съдържат по-малко натрий, са богати на калий.

Разбира се, трябва да се има предвид, че голяма част от дневната доза сол (и то готварска) се съдържа в готовите продукти, които използваме и е разумно да се опитваме да солим възможно по-малко това, което приготвяме вкъщи, по възможност с морска сол. Много хора имат предпочитание към нея и с доверие купуват сол, на чийто етикет пише "морска". Но дали действително всяка е такава?
Съществуват и по-драстични методи за добиване на сол, при които тя се събира механично с булдозери от мръсни бетонни басейни; пренася се по метални транспортьори; нагрява се до високи температури, за да се почисти; в някои случаи се отнемат всички ценни елементи, които се продават отделно за промишлени цели и носят по-голяма печалба, отколкото солта сама по себе си ( така се процедира и при производството на готварска сол, когато се попадне на богато находище на каменна сол); останалата сол се третира химически, като се йодизира с неорганичен йод..... Твърде подвеждащо е крайният продукт да се нарича морска сол....по-скоро само произхода е такъв....
Хубаво е да се гледат етикетите и това, което е указано в съдържанието. Например тук всичко е разбираемо, докато при тази сол има по-двусмислено изписано сдържание и на мен не ми е ясно дали солта е морска или просто се казва Marino. При други етикета е изписан коректно, но пък съдържанието по нищо не се отличава от това на готварската сол.....

Накрая, както е видно ще има и рецепта - още един от вкусните ми жокери, подходящ за подправяне най-вече на телешко и агнешко месо, или за каквото ви харесва, направен за собствена употреба, а защо не и за подарък, например за приятел любител кулинар. Вземете възможно най-качествената морска сол, която можете да намерите, добавете сладък червен пипер, малко кафява захар, счукан черен пипер, малко мащерка и риган (какво по-хубаво, ако са "прясно" изсушени от вас), смесете ги и затворете в подходящ съд. Така не само ще имате един направен от сърце хенд мейд подарък, но и ще закодирате в него пожеланието си за здраве и дълголетие!

Смес от подправки и билки

40 г морска сол*
20 г кафява захар
3 сл сладък червен пипер
1 сл счукан черен пипер
1 сл суха мащерка и риган
опция - 1/2 сл сушен лук
* на зърна с големина, удобна за осоляване на месо или на люспи, които пък лесно се стриват с пръстите. Ако солта съдържа естествена влага, оставете отмереното количество за ден в широк съд да се изсуши.

За състоянието на българските солници в Поморие

The Celtic Way: Artisan Sea Salt

Maldon salt

The Ecologist - What type of salt is best?

Salts that Heal and Salts that Kill

Salt of the Earth

All About Salt

How salt is made

Натрий

Калий

Gnostic Sea Salt

Агнешко бутче с розмарин и чесън - Lamb leg w/ rosmarin & garlic

2011-05-06T11:37:00.007+03:00

Честит Гергьовден!
Пожелавам на всички празнуващи здраве и един прекрасен и емоционален слънчев ден!

Това не е агнешкото, с което днес ще почетем св. Георги Победоносец и имената на дъщеря ми и баща ми. Приготвих го преди известно време в средиземноморски стил и беше доста добре прието от близките ми, които го опитаха. По принцип са традиционалисти по отношение на празничното агнешко месо и гарнитурата му и очаквах някакъв скептицизъм, но в крайна сметка бях изненадана. Единствено за артишока мога да кажа, че засега само аз се очертавам като най-сериозния му фен :)

Този непознат на наша територия зеленчук се смята за деликатесен и търсен в рационалната и здравословна кухня заради дългата редица от ценни качества. Нискокалоричен, богат на фибри, витамини и минерали. Единствено в него се съдържа мощният антиоксидант цинарин. Освен състава му, на мен ми допада и вкуса - микс от този на праз лук, целина и аспержи. От време на време може да се намери в големите супермаркети ( в какъв вид и на каква възраст е отделен въпрос), като пиковия сезон е от март до май. Предлага се и маринован. Още интересни неща за артишока.

Финално, в унисон със старата традиция годината да се дели на две - от Гергьовден до Димитровден и обратно, искам да ви честитя и началото на новия стопански сезон. Пожелавам богата реколта на тези от вас, които се занимават професионално или пък за удоволствие в малките си или по-големи градини, както и тези, които отглеждат животни!
Очаквам с нетърпение и нашите домашни плодове и зеленчуци :)

Агнешко бутче с розмарин и чесън

2 - 2.3 кг агнешко бутче
600-800 г дребни пресни картофи
2 червени чушки
2 домата*
1-2 глави артишок**
8-10скилидки чесън
5-6 стръка розмарин
200 мл сухо бяло вино ( или вода )
4 сл зехтин
краве масло
сол и черен пипер
лимон

* добър резултат се получава с големи, плътни домати, които можете да бланширате, след това да ги обелите, отстраните семенната част и нарежете на кубчета. Ако използвате чери доматки, нарежете ги на четвъртинки. В този случай обаче, те ще отделят по-голямо количество течност, която след това може да съберете и да направите допълнително сос.
** измийте и почистете артишока от твърдите листа и влакнестата сърцевина, ако не е съвсем пресен и крехък, бланширайте го в подсолена вода преди да го добавите.

Агнешкото бутче се натрива със сол и пипер, поръсва се обилно с нарязани на дребно 3 стръка розмарин и смачканите и наситнени скилидки чесън. Поставя се в голяма тава, като се добавят зехтина и виното. Покрива се с фолио и се слага в загрята на 220 градуса фурна. След 10-15 минути градусите се намаляват на 180 и месото се пече така около 1 1/2 часа, като се полива 2-3 пъти със соса от печенето и след това вурху него се слагат няколко малки парченца масло. Фолиото се отстранява и се добавят картофите, а след половин час и чушките, нарязани на дребно; артишока, също нарязан на четвъртини или осмини; останалия розмарин - клонките, начупени на две или три и доматите ( може да увеличите количеството на зеленчуците, толкова, колкото ви позволява съда, в който печете бутчето) . Пече се до готовност на месото и зеленчуците - още около 30-40 минути. Като цяло времетраенето за изпичане е приблизително 2 1/2 - 3 часа, в зависимост от големината на бутчето. Когато е готово, оставете 10-15 минути да се отпусне месото и нарежете на порционни парчета, сервирайте със зеленчуците и парченца лимон.

рецепта за сп.Кенгуру, май 2011

Супа с агнешко месо и пролетна салата с яйца / Lamb soup and spring egg salad

2011-05-03T13:14:00.008+03:00

Подготвяйки тази публикация си дадох сметка, че супите са доста слабо застъпени в блога, а със салатите положението е още по-странно - въобще нямам такава категория в съдържанието на рецептите.

Поправям тази несправедливост с две вкусни предложения :)- лека и приятна супа с агнешко, подходяща за сезона, в който традиционно консумираме повече от това месо и една свежа пролетна салата.

Салатата успешно може да се използва и като леко ястие - за вечеря например. Яйцата и хлебните трохи я правят хранителна и богата на фибри. Краставицата допринася за създаване на чувство за ситост. Освен всеизвестното сериозно количество вода, съдържа полезни органични киселини, подобрава храносмилането и спомага за отделянето на излишната вода от организма. Със зеления лук - един от обичайните заподозрени в пролетните салати, като че ли сме свикнали дотолкова, че въобще не му отдаваме голямо значение, а всъщност притежава дълъг списък от силни качества.
Предстоят още две приятни салати, с които да запълня оформилата се по мое невнимание празнина в тази толкова любима категория :)

Lamb soup w/ yogurt and lemon juice recipe
Spring egg salad w/ breadcrumbs recipe

Супа с агнешко месо, кисело мляко и лимонов сок

1,5 л вода
500 г агнешко месо
100 г ориз
2 жълтъка
200 г кисело мляко
сока от един лимон
пресен магданоз и джоджен
сол, черен пипер

Месото се сварява във водата, като към него се добавят ситно нарязан магданоз, джоджен и сол. Когато е готово, се изважда и оставя на топло, а бульонът се прецежда. В него се сварява оризът. Жълтъците, киселото мляко и сокът от лимон се разбиват много добре. Сместа се добавя при постоянно бъркане към ориза с бульона, след като той е сварен и свален от огъня. Месото се реже на порции, поставя се в дълбоки чинии и се залива със супата, подправя се с черен пипер.

Пролетна салата с яйца и трохи от черен хляб
4-5 порции

150 г пълнозърнест ръжен хляб, престоял
10 яйца
1 голяма прясна краставица
1 връзка пресен лук
1 и 1/2 сл майонеза
1 чл дижонска горчица
магданоз
листа от маруля

Ако е необходимо, хляба се оставя предварително да изсъхне и след това се надробява на едри трохи. Би могло да се запече на тостер и с помощта на блендер да се натроши.
Смесват се горчицата и майонезата. Сварените яйца се нарязват на парченца заедно с краставицата и лука . Посоляват се, прибавят се смесените горчица и майонеза и се разбъркват внимателно. В чиния се подреждат листа от маруля, отгоре се сипва от салатата, поръсва се с трохите, добавя се магданоз.

рецепти за сп. Кенгуру, 05/2011

Нашият Великден и рецепта за тортила с левурда

2011-04-28T10:35:00.006+03:00

Честито Възкресение Христово! Здраве, мир и спокойствие да царуват в домовете ви!

Нали не сте си помислили, че елегантна стилистика, подобна на тази от предходната публикация беше фон на празника ни :)? Това беше само начин да си доставя малко удоволствие и да се порадвам на някои нови придобивки за декорация. До чая не успяхме да стигнем, наблегнахме на червеното вино към вкусното агнешко, с което традиционно ни посреща майка ми и при срещите с приятелите също :)

Имахме един пъстър, весел и задъхан празник. Тази година децата за пръв път боядисваха яйца, за първи път заедно с тях минахме хванати за ръка под масата с плащеницата и си донесохме дъхав здравец от църквата, а аз за пръв път месих козунаци в машина. Останах доволна от резултата, но като че ли се усеща някаква празнота от липсата на приятното чувство от месенето на ръка и за мен процеса някак стои по-незавършен. Нямам дълъг опит и не съм майстор в месенето, особено пък за козунаци, но определено ми харесва - друго си е да пипнеш с ръце и да се поразкършиш малко....

По отношение на оформянето предпочитам по-семпло сплитане и малко декорация. Харесва ми гладката кафява коричка с малко захар и добавка само на стафиди. Въпреки, че съм наясно с неустоимия вкус на козунаците с пълнеж и никога не отказвам парченце, всеки път се каня да сложа в моите, а накрая все пак ги правя без него ....
Но, няма да ви занимавам само с моя великденски разказ. Приготвила съм и една приятна рецепта, подходяща за сезона. Идеален вариант за бърза вечеря или лек обяд - всичко това след като мине ветото на яйцата, ако сте си наложили такова :)

С лекия чеснов аромат на листата левурда, вкусна и здравословна, съдържа 3 от необходимите ни "5 на Ден" , а добавката на подправеното кисело мляко я прави още по-апетитна...

Козунак в машина за хляб

600 г бяло брашно плюс 50 - 100 г за измесване
3 яйца, стайна температура
180 мл прясно мляко
190 г захар*
21 г мая ( половин кубче) или 1 пакетче суха мая, 7 г
60 г краве масло
60 мл олио, разтопено и охладено до стайна температура
1/2 чл сол
настъргана кора от половин лимон
1 1/2 чл пудра захар с бурбонска ванилия
60-80 г стафиди (тъмни или светли)
2 чл ром или коняк
1 жълтък за намазване
филирани или цели, сурови и обелени бадеми за поръсване

* ако не използвате стафиди или друг пълнеж, може да увеличите малко захарта

Измийте и накиснете стафидите в алкохола, като ги разбърквате периодично.Пресейте два пъти брашното. Затоплете леко млякото и в 100 мл от него сложете 2 чл от захарта и също толкова от брашното, натрошете маята, покрийте с кърпа и оставете 5-10 минути, докато шупне. В останалото мляко сипете захарта и разбъркайте добре. Сложете го в контейнера на машината , а след това разбитите яйца, маслото, активираната мая, 600 г брашно, солта, ванилията и кората от лимон ( ако използвате суха мая, сложете солта при течните продукти, а нея изсипете върху брашното ). Включете на програма за месене на тесто. Когато тестото почти е събрано на топка, сложете поетапно олиото и по-малко от останалото брашно. Целта е да регулирате плътността на тестото, като не е нужно да се употреби цялото брашно. Трябва да се усвои сместа, която остава в основата на бъркалките, а тестото да не е много твърдо. Включете на програма за месене и втасване на тесто. След приключване на цикъла, оставете още малко тестото вътре, за да втаса добре ( общо около 90 минути е първото втасване).
Кипнете стафидите, оставете ги на слаб огън около 1-2 минути, като разбърквате. От топлината омекват и се отпускат, поемайки повече течност. В изпечения вече козунак са много приятни - плътни и сочни. Отцедете ги от останалия алкохол и разстелете в широка чиния и подсушете с домакинска хартия, аставете ги малко и на въздух, а след това ги поръсете с малко брашно и оваляйте.
С намазнени с олио ръце оформете фитили от втасалото тесто, като сложите и стафиди в тях. Сплетете ги хлабаво по желания начин, като ги усукате предварително. Положете ги в намаслени и поръсени с брашно форми или облицовани с хартия за печене, ако са подходящи за това. Оставете ги, покрити със стреч фолио, на топло място да втасат повторно - около 60-90 минути. Намажете с жълтък, разбъркан с няколко капки вода и поръсете със захар, евентуално декорирайте с бадеми или орехи. Печете в загрята на 180 градуса фурна около 40 минути, като покриете с фолио, когато образуват хубава златиста коричка.

Тортила с левурда, пармезан и червена чушка
за 3-4 порции

600 г дребни картофи
6 яйца
2 червени чушки
2 стръка пресен лук
16 - 18 едри листа левурда / див чесън
120 мл прясно мляко
4 сл фино настърган пармезан
морска сол и черен пипер
1-2 сл масло*
2-3 сл зехтин*

за гарниране
кисело мляко
1 червена чушка
морска сол и черен пипер

Обелете картофите, нарежете ги на колелца с дебелина 3-4 мм, пуснете ги в кипяща подсолена вода, варете 3-5 минути, отцедете ги*. Нарежете чушката на кубчета, лука на тънки кръгчета, а листата левурда, почистени от стъблата на дребно. Разбийте яйцата, добавете млякото и пармезана, подправете със сол и пипер. В широк тиган, подходящ за използване във фурната, или тавичка загрейте зехтина и маслото, прибавете лука и чушката и ги запържете за кратко. Сложете картофите, обърнете един-два пъти, прибавете нарязания див чесън и млечната смес. Оставете около 4-5 минути на котлона, като внимателно разбъркате и разпределите съставките. Допечете в загрята на 160 градуса (140 с вентилатор) фурна за около 25 минути.

* Процедурата с бланширането на картофите можете да пропуснете. В този случай ще ви е нужна и по-голямото количество мазнина, за да запържите първо тях, докато придобият златиста коричка, а след това добавете лука и чушката и продължете по рецептата.

** Тортилата може да приготвите последователно в две отделни малки тавички с 20 см диаметър. в този случай сварете картофите до полуготовност за 8-10 минути. А за запичане на ястието (само отгоре, тъй-като на котлона сместа ще е стегнала отдолу) можете да използвате парти грил вместо фурната, или пък грила на фурната. Запича се за кратко, докато се зачерви.

Сервирайте веднага с кисело мляко, разбъркано с нарязана на кубчета червена чушка и подправено със сол и пипер.

идея рецепта тортила - Lisa 04/2011

Babka козунак с марципан и смляно маково семе / Marzipan and ground poppy seed Babka

2011-04-22T14:54:00.001+03:00

Вече съм споделяла, че по отношение на печивата, свързани с големи християнски празници, трудно имам подходящата настройка да ги правя или консумирам предварително. Харесва ми спазването на традициите и приготовленията като неотменна част от празника, създаващи специалната атмосфера и настроение.

Тъй-като месенето на козунаците съм оставила за събота в навечерието на празника, предварително направих вариант Babka по миналогодишната рецепта, като изпробвах нов пълнеж. Тази рецепта за тесто ми е много любима, защото освен вкусно е и невероятно пухкаво. Вътрешността прилича на фабричните панетонета - мека и ефирна. Това се дължи на хубавото омесване с ръчен миксер, на което наблягам. За еврейските козунаци този резултат при тестото като че ли не е непременно търсен. При тях основното е специалното усукване и завиване на фитилите на осморки, при което се получават красиви разрези, а изпеченото тесто стои малко по-сбито между пълнежа.

Харесва ми микса, който се получи - кръгъл и оформен на венец като нашите козунаци, с невероятно вкусен, хрупкав топинг, характерен за Babka и пълнеж, нетипичен и за двата вида великденски печива.

Разбира се, трудно нещо може да измести шоколада от пълнежа на еврейските козунаци ( и не само от там :)), но малко разнообразие никога не е излишно. Още повече, това е рецепта, която смятам че е привлекателна за правене по всяко време, когато на човек му се хапва нещо вкусно.

Пожелавам на вас и близките ви хора Светъл Великден и много настроение!

Babka козунак с пълнеж от марципан и смляно маково семе

500 г фино бяло брашно
180 мл прясно мляко
100 г захар + 2 чл
7 г суха мая
2 яйца
1 жълтък
2 чл бурбонска ванилова пудра захар
3/4 чл сол
140 г краве масло на кубчета, със стайна температура

пълнеж
90 мл прясно мляко
90 г марципан
70 г смляно маково семе
40 г захар
1 малък жълтък
галета за поръсване

топинг
40 г брашно
40 г кафява захар
1 сл дребно нарязани сурови бадеми
1/2 чл бурбонска ванилова пудра захар
30 мл разтопено краве масло
нарязани сурови бадеми и маково семе за допълнително поръсване

Разтворете маята и двете лъжички захар в затопленото мляко(около 40 градуса); оставете я 5-10 минути да шупне. Пресейте два пъти брашното. Добавете 1/2 чч брашно към втасалата мая и разбийте с миксер докато се поеме; прибавете яйцата, жълтъка, ванилията, солта и останалата захар; разбийте всичко добре. Сменете бъркалките с тези за месене на тесто и започнете да добавяте на части по 1/2 чч брашно (последната 2/3 чаша брашно заделете за поръсване при премесването и оформянето); разбърквайте добре докато се поема брашното, увеличете скоростта, когато стане трудно размесването.
Ако маслото не е добре омекнало - сложете го в микровълновата фурна за 10-20 секунди ( но да не се разтопява ); започнете да добавяте кубчетата масло към тестото, бъркайки на висока скорост, месете 4-5 минути докато започнат да се образуват нишки/конци и тестото стане с гланц ( най-добрия вариант е ако имате станд-миксер, вместо ръчен миксер, защото тестото е малко стегнато, но не е необходимо да въртите миксера в кръг, а предимно напред и назад, нагоре и надолу )
Сложете тестото върху набрашнен плот и омесете за 1-2 минути, като използвате останалото брашно - само колкото да оформите хубава топка (тестото е много меко, пухкаво и лепнещо) и след това в поставете в добре намаслен съд, три пъти по-голям като обем за втасване; намажете отгоре с олио и се покрийте със свежо фолио, което също е намазнено. Най-накрая всичко се завива с памучна кърпа и се оставя на топло да втасва 90 - 120 минути. Ако мястото е добре затоплено, възможно е да втаса за 90 минути, така че наблюдавайте тестото да не превтаса!
Пригответе пълнежа, като затоплите млякото, добавите захарта да се разтопи, след това настъргания марципан и смляното маково семе с ванилията, всичко на слаб огън. Отстранете от котлона и разбъркайте докато се образува гъста паста, оставете я да се охлади. Ако е нужно, добавете малко галета до гъстота, удобна за работа.
За топинга - с ръчна тел размесете брашното, захарта, дребните парченца бадеми и ванилията. Добавете разтопеното масло и разбъркайте до получаване на по-едри и по-дребни топчета.
Върху набрашнен плот разделете тестото на две половини за два козунака ( удобни са форми с диаметър около 22 см, като при този тип пълнеж не е желателно да се стремите към твърде голяма височина). Разделете на части, удобни за работа и оформяне на фитили, но не прекалено големи. Разточете на кори с дебелина 8-10 мм (наличието на мехурчета в тестото е добър знак) . Намажете леко с разтопено масло, поръсете с галета, сложте от пълнежа на не много дебел пласт, поръсете с галета и завийте внимателно на руло. Усукайте и сплетете по предпочитан начин. Намажете леко с разтопено масло и поръсете с част от топинга, покрийте с намазнено фолио за свежо съхранение и оставете да втаса повторно за 90-120 минути на топло и без въздушни течения място; върху готовите втасали козунаци поръсете още малко топинг и дребно нарязани бадеми.
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна - около 45 минути; след като отгоре се запече добре и образува хубава златиста коричка, покрийте с алуминиево фолио за да не изгори. На този етап би могло да включите за 5-10 минути само долно нагряване на фурната или долно нагряване с вентилатор (във втория случай намалете на 160 градуса). След това допечете на стандартното нагряване и 180 градуса. Когато са готови, оставете на изключена фурна 4-5 минути и извадете върху решетка. След 10-15 минути, като се поохлади, отстранете формата и хартията за печене, отново върху решетка охладете до стайна температура.

Подходящ за консумация в деня на изпичане.
Пълнежа запазва в определена степен влага, не се изсушава изцяло след изпичане.

Оформяне, Втасване, Изпичане

Средиземноморска диета и химията на добрата храна

2011-04-20T14:12:00.015+03:00

Една похвална инициатива се състоя в началото на април в Институт Сервантес - кръжок с дегустация на тема Здравословна храна и средиземноморска кухня, наречен Кулинарна химия. Водещи бяха диетолога и специалист по здравословно хранене Амая Диас и майстор-готвача Серхио Перес. Освен удоволствието от интересната и полезна презентация на двамата симпатични млади испанци, имах радостта да се запозная с Дани, Ирина, Лоис, Мария, Маги и Руми. В публикациите им можете да видите чудесни и по-подробни кадри от събитието, както и отразяването му през техния поглед.

Досега никога не съм спазвала диети, но се интересувам от здравословно хранене и правилна обработка на продуктите. Не мога да кажа, че го следвам стриктно и безусловно, старая се общо взето. Тук ще се спра по-обстойно на това, което ни разказа Амая за средиземноморската диета. Основните постулати като цяло са ни известни.
На първо място ще спомена за тенденцията "5 НА ДЕН" - 5 a Day , на която ни обърна внимание. За нея научих преди около 2 години от една книжка със здравословни рецепти на GOOD FOOD и се изразява в простичкото правило да се опитваме да консумираме поне 2 зеленчука и 3 плода дневно, ако пък не разполагаме с едното от двете броим 5 от другото.

Зеленчуците - нискокалорични, богати на витамини и фибри. За предпочитане е да се консумират сурови, а топлинната им обработка да бъде при висока температура за възможно най-кратко време, като се използва и по-малко вода. Почистват се и се нарязват точно преди употребата им.
Месото - колкото една човешка длан! По-голямо количество за една порция не ви е нужно. Който има по-голяма длан, ще хапва и повече месо :). Другото, което определя нуждата от по-висок порцион е спадането към групата на подрастващите - деца и юноши. Но дори и за тях, както и за възрастните употребата на колбаси е желателно да бъде сведена до минимум.

приготвяне на Ескаливада

Бобовите култури - може да се засили употребата им за сметка на месото и колбасите, като е хубаво да се консумират поне веднъж седмично. Някои бобови имат високо съдържание на протеин и са евтин негов източник, за разлика от месото. Освен това съдържат ценни витамини от групата В и фибри.
За да се подобри хранителната стойност на протеините в бобовите храни, добре е в едно хранене да се съчетават варива и зърнени - например боб и хляб, леща и ориз.
Зърнените храни - доставят въглехидрати, от които мозъка черпи енергия, затова не бива да се лишаваме от тях дори и по време на диета. Освен това съдържат протеини, а целите семена - витамини В и Е , желязо, фибри... Пълнозърнестият хляб съдъжа изключително голям брой фитосубстанции.

приготвяне на Писто манчего

Яйцето е идалния протеин! Жълтъка е богат на много ценни хранителни вещества. Според Амая четири яйца за един човек на седмица са достатъчни, като се има предвид, че отделно се съдържат и в състава на други храни, които консумираме за това време.

Мазнините - безспорно на първо място е зехтина. Считан за медицинско средство, богат на хранителни вещества, може да се загрява до най-висока температура, сравнен с другите масла. Най-добрия, незаменим за салати и истински подарък за организма е екстра върджин зехтина.

Рибата - бяла и синя. Към категорията синя спадат рибите с форма на стрела. Богати са на омега 3 мастни киселини. Белите риби са по-леки и по-бързо и лесно се усвояват от организма, тъй-като имат по-малко мазнини. Хубаво е да се консумира 3 пъти седмично риба, особено синя. Много ценни са и дребните риби - аншоа, сардини...

Киселото мляко - да не го пропуснем! :) Тук ми се иска да кажа - добре са испанците,имат и океан, и море, могат да консумират много прясна риба, но ние пък си имаме Lactobacillus bulgaricus. За съжаление обаче, май не се намира много от него в киселото мляко, което купуваме. Да се надяваме, че онези магически буквички БДС по опакавките не са само напразно хабене на мастило....Стига да е качествено и правилно съхранявано на студено, киселото мляко помага да поддържаме бактериалната флора на храносмилателната ни система активна. Една чаша айрян винаги ще е по-правилното решение вместо чаша газирана напитка. Газираните напитки е най-добре да се изключат като цяло, а с алкохола - по-умерено. За тютюнопушенето си знаете....

По-голяма умереност и за сладкишите.

Плодовете - в големи количества, за предпочитане сурови и необработени като сок, защото така се губят фибрите. Заедно с ядките, освен ценните вещества, които носят, са и чистачите на артериите. Един цитрус на ден е добър източник на витамин С.

Въобще, в средиземноморската диета няма нищо утежняващо и затруднително. Напротив, нещата са семпли, правилата са прости. Не бива да се лишаваме от нищо, да бъдем умерени, да търсим винаги баланса, да съобразяваме менюто с наличните сезонни продукти. Да сядаме с позитивно настроение на масата и да се наслаждаваме на храната, за да извлечем положителното от нея. Да се опитаме да оптимизираме стила си на живот с повече спортуване или ходене пеша, да пробваме една организация с бокс обяд - домашно приготвена храна, пренесена в кутия до офиса. За приготвяне на продуктите да използваме основно печене на фурна и обработка на пара. Тенджерата под налягане е добър помощник, защото освен бързина позволява и употребата на по-малко вода.

Семпло и лесно беше менюто, което Серхио приготви за нас. Нагледен пример за това как набързо може да си сготвим здравословни ястия. Имаха много малко сол и подправки, като бихме могли да ги допълним с аромати по собствен вкус. Петстепенното меню се състоеше от ЛЕЩА, за която беше използвал предварително тенджерата под налягане, ESCALIVADA - ястие с печени патладжани, чушки, домати, чесън, приличащо на кьопоолу; PISTO MANCHEGO - отново зеленчуково ястие с тиквички, чушки, лук и домати, леко и с добре усещаща се текстура на зеленчуците; РИБА В САЛСА ВЕРДЕ - рибата, приготвена по този начин беше сочна и много вкусна, а добавката на грах и сварено яйце увеличава хранителната стойност на ястието; ПОРТОКАЛ СЪС ЗЕХТИН И ОРЕХИ - приятната и вкусна изненада за всички, както и чашата испанско бяло вино :)

За финал ще кажа, че ми хареса и подкрепям призива на Амая да направим бобовите храни модерни. Рецептата за лещата пробвахме и вкъщи.

ето и рецептите с коментара на диетолога към тях :
Escalivada , Pisto Manchego , Риба в зелен сос, Портокал със зехтин и орехи

подробности за лещата по-надолу...

Леща по средиземноморски

300-400 г леща
2 малки глави лук
1 голям морков
1 зелена чушка
1 скилидка чесън
3 карамфилчета
1 дафинов лист
1 чл червен пипер
зехтин екстра върджин
морска сол

Измийте добре лещата и я поставете в студена вода в съотношение 1:3 заедно с едната глава лук, почистена и цяла, с набодени карамфилчета в нея. Също така нарязаните на кубчета морков и половината зелена чушка без семки, скилидката чесън и дафиновия лист. Оставете да ври на среден огън, за да не се разварява лещата. Два или три пъти може да добавите малко студена вода, за да се намалят градусите на готвене.
Когато е полуготова, направете запръжка от останалите и нарязани на дребно лук и половин чушка, добавете сладкия пипер, сол и малко от бульона. Прибавете запръжката към лещата, извадете дафиновия лист и карамфилчетата, като нарежете на дребно главата лук я върнете отново. Оставете да поври още десетина минути.
Лещата трябва да се получи с гъстотата на яхния. Ако е много водниста, можете да я сгъстите с
картоф, нарязан на дребни кубчета или ориз.

Коментар от диетолога

Лещата е продукт, който традиционно присъства в испанското меню. Варивата са много хранителни и задължително трябва да намерят място в седмичното ни меню. Те са източник на протеини от растителен произход, фибри и витамини от група В.
Съчетаването им с малко ориз подсилва хранителната стойност на протеините и прави няшето ястие много пълноценно.
Добавянето на лук, зелена чушка и морков обогатява рецептата с витамини, минерали и подпомага организма ни в усвояването на желязо.
Лукът и сокове, които се съдържат в него, са химия в чист вид. Лукът е със сложен състав с над 100 различни елемента. Всички те са много полезни за здравето ни, включително може да се ползва и за инхалации. В неговия състав са открити и описани в учебна литература медицинските му качества на антибиотик.

Ръжено-пшеничени питки от долината Отц / Ötztaler Breatlen

2011-04-16T18:06:00.006+03:00

Както обещах в предишната ми публикация, днес ще разкажа за типичните селски питки от Отцтал. Замесвани с пълнозърнесто ръжено брашно, сполучливо комбинирано с бяло брашно в съотношение 1:1 и изпичани навремето, а и сега в някои пекарни и домове на пещ. Ако приемем, че пещта е едно от условията за получаването на изкушаващи питки с твърда кора и мека вътрешност, то второто би следвало да бъде месенето им с много любов и положителни емоция.

foto Trigonella caerulea - luirig.altervista.org

Но все пак, като че ли главния виновник за чудесния вкус и силен аромат са типичните за селския ръжен хляб подправки - сминдух и ким. Специално се набляга на полския сминдух, който е задължителен. Широко разпространен навсякъде по поляните в Алпите, заслужено е получил една от главните роли в това толкова старо свещенодействие - печенето на хляб.

Разбира се, този тип хлябове се правят с предварителна закваска, комбинираща няколко действия и втасвания в рамките на 24 часа и повече. Но това е нещо, което е удобно да се прави за изпичането на голямо количество хляб. Рецептата, която предлагам е адаптирана за градските условия и забързаното ни ежедневие. Запазени, но съкратени са двете втасвания, а резултатът мен лично ме изненада приятно. Особено комбинирани с крем сиренето с див чесън и зелени маслини плюс малко свежи репички :)) И двете неща безусловно успяха да си запазят място на трапезата ни и занапред.

Ръжено-пшеничени питки от Отцтал

250 г пълнозърнесто ръжено брашно
250 г бяло брашно
1 пакетче суха инстантна мая, 7г
3/4 - 1 чл сол
1 чл полски сминдух, смлян
1/2 - 1 чл ким
320 - 340 мл хладка вода

Пресейте брашното. Отделете една шепа за прибавяне при месенето, а към останалото добавете солта, маята и подправките, разбъркайте. Направете кладенче, сипете водата и започнете да месите тестото. Поради наличието на пълнозърнесто брашно в началото сместа се втвърдява леко, затова трябва да се меси по-енергично. Месете 5-10 минути, тестото е по-твърдо и плътно от замесените само с бяло брашно теста. Оформете на топка, сложете в намазнена купа, завийте с фолио за свежо съхранение, покрийте с кърпа и оставете да втасва един час на топло място, далече от течения. Премесете втасалото тесто 3-5 минути, разделете на 4 части, оформете питки, сложете ги в застлана с хартия за печене тава, поръсете ги с брашно (бяло) , покрийте с чиста памучна кърпа и оставете да втасат повторно за 40 минути. Пекат се в загрята на 250 градуса фурна. Веднага след като ги сложите пръснете със спрей вода във фурната, а на нейното дъно (в някой от ъглите) поставете метална чашка (формичка за крем карамел) с топла вода, за да отделя пара. След като питките образуват коричка и се зачервят ( за 8-10 минути), намалете фурната на 180 градуса и ги допечете. Общото времетраене е около 40 минути, готови са когато при почукване по дъното им издават кух звук. Готовите питки завийте с кърпа.

преди второто втасване

след второто втасване и готови

Sölden - страхотните Биг 3

2011-04-15T10:38:00.011+03:00

Sölden (Зьолден или Сьолден, Soelden на английски) се намира в австрийската част на Южен Тирол. Уникално място, съчетаващо два глетчера и три върха с над 3000 метра надморска височина, до които достигат съоръжения. И то не лифтове или влекове, а кабини. Две от тях са 8-местни, а третата, реновирана през 2010 е с 20 седящи и 10 правостоящи места. Райско място за скиорите и сноубордистите, предлагащо за дълъг период от есента до пролетта хубав пресен сняг и идеално поддържани писти.
Разположен е с още няколко селища в долината Отц / Ötztal . На нейно име е кръстен праисторическия човек Отци, намерен на един от ледниците, близо до австрийско-италианската граница. През 2011-а се навършват 20 години от откриването му. Мумията се съхранява в музея в Болцано и е на забележителните 5300 години, с което успешно съперничи по старост на пирамидите в Гиза и Стоунхендж. Оказа се, че във връзка с "юбилея" наскоро са направени подобрения в реконструкцията на лицето му.

Домът, в който Отци е прекарал стотици години впечатлява с излъчваното спокойствие и чувството за безвремие. Когато е нависоко, човек винаги се усеща по-особено и мисли по различен начин. Гледката от 3300 метра височина е зашеметяваща. В кръг от 360 градуса накъдето и да се обърнеш се виждат само назъбени снежни върхове. Една от платформите предоставя възможност да се погледне съвсем от въздуха надолу в снежната пропаст.

Ако отидете в зимните месеци или т.нар. висок сезон, ще имате една незабравима ваканция, снежна и уютна с коледната украса, която се задържа по-дълго и създава много настроение. По това време е нормално част от дните да бъдат с валеж или мъгла. През ниския сезон, в началото на пролетта е по-вероятно да се случи идеалната комбинация от слънчево време и сравнително ниски температури, поддържащи стегнати и перфектни пистите. По-ниско разположените от тях и ски пътя са сред гора.

На глетчера Ретенбах се намира пистата, на която през октомври с първото състезание се откриват стартовете за Световната купа по ски алпийски дисциплини. В края на март може да се види обляна от слънцето, със завидно количество сняг, все така приканваща и достолепна. На нея всяка година през април се провежда фестивал, подготвящ закриването на сезона през май. Тази година е посветен на картагенския пълководец Ханибал, извършил немислимия преход със слонове през Алпите.

Най-продължителното нон-стоп спускане, което можете да направите започва от една от платформите и стига до градчето. Дълго е 15 километра, като преодолява денивелация от близо 2000 метра. Идеалния начин да приключите със ските или сноуборда за деня. Ако ви държат все още краката - без прекъсване, за 20-30 минути :)

Връзката между двата ледника е необичайна. Ще трябва да преминете собственоръчно или по-скоро собственокрачно през тунела, прокопан в скалите на Schwarze Schneid . Дълъг е 167 метра и има лек наклон от десетметровата денивелация (от 3223 м на 3213 м)

Посещението на такова място е изключително стимулиращо и вдъхновяващо за мен. Въздейства на всичките ми сетива по възможно най-добрия начин. В едно се съчетават любимия спорт, красива природа, уютна заобикаляща среда с някои запазени стари дървени къщи, приятни и ефектни интериори, типични за района или по-модерни. И не на последно място - чудесна кухня, микс от традиционна и интернационална. Дегустацията на всяко ястие както винаги беше празник за любителско-кулинарно-блогърската ми душа :)

След времето прекарано на студено и с удоволствие изразходваната енергия по пистите, особено се услажда следобедната местна закуска, наречена Marende. Освен вкусни сладкиши ( точно по време на Marende беше първата ми незабравима среща с Линцер торте :), включва и класически за Тирол неща като тънко нарязан шпек, мариновани лукчета, кисели краставички, чушки чорбаджийки от туршия и още нещо, направо смятано за деликатес и добре познато и у нас - пръжки с мас. Всичко това е поднесено с вкусен бял и черен хляб. За хляб е и рецептата, която научих там и ще опиша по-обстойно в следващата ми публикация.

Крем сирене с див чесън и зелени маслини / Wild garlic and green olives cream cheese

2011-04-14T22:52:00.004+03:00

Купихте ли си вече див чесън през този сезон?
Чудих се известно време как да го запиша в публикацията - дали левурда, мечи лук или горски чесън..... Накрая се спрях на див чесън и за двата езика. Оказа се, че в голяма част от рецептите на английски също се описва като wild garlic вместо ramsons...

А и чесън е твърде показателно за вкуса. Може би затова е най-разпространено и предпочитано като наименование.
Нама да се впускам в приказки. Ще кажа само, че така приготвено, сиренето е много вкусно и направо пристъпвам към рецептата...

Wild garlic and green olives cream cheese recipe

Крем сирене с див чесън и зелени маслини
4 порции

200 г крем сирене
червен пипер
черен пипер
3 сл дребно нарязани зелени маслини
1 малка връзка див чесън
3 сл зехтин екстра върджин
100 г бяло сирене
опция - смляна морска сол

Подправете сиренето с червен и черен пипер, добавете маслините и дребно нарязаните листа от див чесън, почистени от стеблата. Разбъркайте добре, прибавете зехтина и сиренето, намачкано с вилица или на по-едри парченца. При нужда добавете сол.

идея рецепта - Lisa, 04/2011

Рикота тарт с ванилия и смляно маково семе

2011-04-07T12:04:00.008+03:00

Привет, привет! Дано не сте ме забравили съвсем :) Докато подбера някои снимки, за да разкажа къде се загубих напоследък, ще предложа един десерт с рикота. Харесвам този по-диетичен вариант на чийзкейка. Естествено вкуса не е същия, както ако сме употребили половин килограм и повече хубаво крем сирене плюс сметана, но броят на калориите също не е равнозначен.....

Освен визуалния ефект, ивицата смляно маково семе внася допълнителна нотка аромат и вкус.
Ако сте любители на тази подправка със сигурност ще ви допадне нюанса, с който разнообразява познатия пълнеж от сирене. Според мен към тях добре се вписва кулис от праскови или кайсии. Използвах фабрично смлян мак, но успешно смлях семенца и вкъщи с една стара машинка за кафе. Преди известно време подобно готово изделие се предлагаше в мрежата на Кауфланд. Наскоро не съм виждала, както все още не съм засичала на нашия пазар ванилова захар с натурална ванилия като тази например, за разлика от масово разпространената, която е с ванилин. Единственото, което намирам с лекота е пудрата захар със смляна бурбонска ванилия.

Разбира се, всички тези пакетчета са сполучливите и не толкова заместители на истинската ванилия, която се намира с частичен успех, или пък не търся на подходящите места... Друго, което може да се промени и изпробвах в тази рецепта е Пудинг ванилия вместо царевично нишесте като уплътнител. Но аз лично предпочитам първия вариант.

Накрая, да не пропусна - честита Пролет и от мен! :) В предстоящия топъл сезон ще изпробваме толкова нови и различни от зимните десерти с плодове...даже вече ме обхваща нетърпение...

Ricotta & vanilla tart with ground poppy seed recipe

Рикота тарт с ванилия и смляно маково семе

основа
250 г бяло брашно
75 г захар
щипка сол
1 пакетче ванилова захар, 8 г
1 яйце
125 г студено краве масло
опция за намазване - 1 белтък и 1 сл пшеничен грис

пълнеж
70 г смляно маково семе
4 яйца
160 г захар
75 г меко краве масло
1 сл настъргана лимонова кора
650 г рикота ( не препоръчвам замяна с извара, за разлика от този чийзкейк )
100 г заквасена сметана
4 сл царевично нишесте ( или 1 пакет Пудинг ванилия )
семенцата от 1/2 до 1 шушулка ванилия* (или 1 сл пудра захар с бурбонска ванилия)
пудра захар за поръсване

* семената ванилия комбинирайте съответно с царевично нишесте

Пресейте брашното, добавете захарта, солта и маслото нарязано на малки кубчета. С върха на пръстите стрийте брашното до едри трохи, добавете яйцето, леко разбито и бързо замесете продуктите, дотолкова, че да ги съберете на топка. При нужда добавете 1 сл студена вода. Завийте тестото в стреч-фолио, като го сплескате леко и оставете в хладилника да стегне за около 30 минути или повече. Разточете кора с диаметър, подходящ за облицоване на форма с ф 25см , като ви е нужен борд с височина 4-5 см ( можете отделно да разточите дъното и борда). Намажете тестото с леко разбития белтък и поръсете с грис (тъй-като пълнежите с рикота са доста влажни тази опция помага за изолиране на основата ). С помощта на лъжица разпределете смляното маково семе по дъното. Поставете формата в хладилника, като я покриете отгоре с фолио.

Прибавете сметаната към рикотата (отцедете събралата се течност, ако има такава) и ги разбъркайте добре, но внимателно с ръчна тел или дървена лъжица. Разделете белтъците и жълтъците на две яйца. Разбийте белтъците на сняг и добавете поетапно към тях 80 г от захарта, като продължите да ги разбивате. Маслото, останалата захар и лимоновата кора разбийте с миксер до пухкав крем. Добавете едно по едно останалите яйца и двата жълтъка. След това и сместа с рикота, нишестето и ванилията. Накрая прибавете разбитите белтъци на части, бъркайки внимателно отдолу нагоре, за да не спаднат. Изсипете крема във формата и печете в предварително загрята на 175 градуса фурна около 60-65 минути, докато придобие златиста коричка. Ако фурната нагрява силно отгоре, към края на печенето покрийте формата отгоре с алуминиево фолио, без да го завивате, Когато тартата е готова, оставете на открехната врата и изключена фурна поне половин час. Охладете до стайна температура и освободете от формата.
Сервирайте на стайна температура или охладена.Съхранявайте в хладилника, завита със стреч фолио или във форма за торта с капак.

Бьор блан / Beurre blanc

2011-03-18T21:31:00.004+02:00

Спомняте си вероятно широкия отзвук в кулинарните блогове след излизането на филма "Джули и Джулия" - коментарите, описването и приготвянето на различни рецепти а ла Джулия Чайлд, нейната книга.... С известно закъснение и при мен дойде мига да кажа кое ме впечатли най-силно от филма. Не, не са емблематичните брускети, нито изкусителната шоколадова торта или Бургиньон-а ... дори не и момента, разсмял ме до сълзи, в който наряза цяла камара лук, за да се научи да го прави бързо....Нещо съвсем различно е. Запазила съм кристално ясен спомен за едно типично френско ресторантче, за поднасянето на една разкошна риба и за Мерил Стрийп, играеща Джулия, която успява само да каже, гледайки и подушвайки блюдото : Масло!, а след като го опитва, последвалата поредица възклицания....

Не знам защо, но винаги свързвам соса Бьор блан (Бяло масло) с този момент. Може би е заради думата масло, или заради самата реакция, каквато всъщност предизвикват множество представители на френската кухня. А за мен включително и деликатния фин блед сос, за който легендата гласи, че бил създаден погрешка в началото на 20-ти век. Шеф Clémence Lefeuvre всъщност искала да направи сос Беарнез , но "пропуснала" да сложи жълтъците и естрагона....

Идеален е за приготвени на пара аспержи и броколи, за поширана или грилована риба, за морски дарове. Може да бъде в класическия си вид или в различни рецепти с добавени копър, розов пипер, лимонова трева, джинджифил...Смята се за един от сосовете предизвикателства, тъй-като е възможно лесно да се пресече, докато се забърква. Някои готвачи добавят малко сметана преди емулсифирането на маслото, за да бъде по-стабилен. Последния път, когато го правих всичко вървеше по вода, но в стремежа си да го запазя топъл, докато приготвя останалото, накрая акумулира повече топлина и се получи негативния резултат. Затова първата ми рецепта за него е един удобен и твърде любопитен вариант, предложен от Джейми Оливър. Самият той разказва, че в началото на кариерата си, когато е бил назначен в ресторант, първото нещо, което са поискали да направи като тест е бил сос Бьор блан. Разбира се, точно той едва ли има проблеми с направата на соса, но идеята му да се използва термос за тази цел е направо брилянтна.
Не забравяйте този трик в предстоящия топъл сезон, когато ще консумираме много риба и зеленчуци. Така с помощта на един талантлив млад англичанин можем да кажем на чист френски Voilà! и да имаме чудесен No Stress бьор блан сос...

Сос Бьор блан

100 мл хубаво сухо бяло вино
1 шалот ( 1/2 кромид или 1/4 червен лук) - около 15г, дребно нарязан
няколко листа пресен магданоз, също и пресен естрагон (тарос), ако имате
1 дафинов лист
2-3 зърна черен пипер
90 г краве масло, нарязано на кубчета около 1 см
морска сол
прясно фино смлян черен пипер (или бял )

В касерола смесете виното с подправките, кипнете и оставете да се редуцира наполовина, около 4-5 минути. Междувременно сипете гореща вода в малък термос, оставете 2-3 минути, за да се затопли и изсипете. Прецедете ароматизираното вино и го налейте в термоса, добавете кубчетата масло, затворете и разклатете термоса за няколко минути. Отворете внимателно, за да проверите дали е усвоено всичкото масло и да подправите соса със сол и пипер. Затворете отново, така соса ще се запази топъл за кратко, докато приготвите зеленчуци или риба.

Ако не използвате термос, сложете прецеденото, ароматно вино на водна баня ( водата не бива да завира) и започнете да добавяте едно по едно кубчетата масло, като всеки път разбърквате с тел до пълно усвояване. Внимавайте да не се загрее твърде много соса, защото тогава ще се пресече. Препоръките са в такъв случай да започне интензивно разбъркване на соса.

NB
По принцип при приготвянето на Бьор блан се изисква сериозно редуциране на виното или сместа от вино и оцет от бяло вино. Каличеството им е малко и се изчаква почти да изври, след което започва добавянето на масло. В гореописаната рецепта леко е завишено количеството на сместа спрямо това на маслото. Това с оглед на факта, че самото вино е основния топлоносител.
Отражението върху гъстотата и обема на соса е минимално и според мен не е определящо..

адаптирана рецепта на Джейми Оливер - " Cook with Jamie"

Бананово смути с шоколад / Banana chocolate smoothie

2011-03-11T09:21:00.006+02:00

Включвам се само подсещащо с едно предложение за вариант на приятна компания за приятелски разговори, интернет разходки или просто така.... Не е ясно напоследък кой му е по-голям фен в къщи - аз или децата. Направя ли, свършва за отрицателно време :)

От различните варианти на напитката, включително импровизациите, най-много харесвам тази пропорция. Ароматна, свежа и лека. Пробвайте!

Приятни почивни дни!

Бананово смути с шоколад

2-3 порции

2 узрели банана, средно големи*
360 мл прясно мляко
1 сл подсладено какао Нескуик
за гарниране:
натурален шоколад
кубчета лед

* ако не са достатъчно сладки, можете да добавите малко течен мед

Пасирайте бананите. Добавете прясното мляко. Разпределете в чаши, като добавите по 3-4 кубчета лед. Поръсете със ситно нарязан или настърган натурален шоколад. Сервирайте веднага.

рецепта за сп.Кенгуру

Скариди в шоколадов сос / Shrimp in chocolate sauce

2011-03-07T12:08:00.010+02:00

Това е една рецепта от категорията експерименти. Всички знаем за комбинацията шоколад-чили, както и другата, също атрактивна - шоколад-джинджифил. Любопитно ми беше какво ще се получи, когато се съберат в едно и добавят към скариди. Традицията да се приготвят морски дарове с шоколад идва от Испания, като се смята естествено, че произлиза от Мексико. В нета може да се намерят различни предложения за Langostinos en salsa de chocolate . В състава на някои има дори домати и това е следващото, което смятам да опитам.
Днешната рецепта бях набелязала преди време. Мрежичката добре узрели червени портокали, купени тези дни ме провокира да я направя, независимо че в нея не се изисква специално употребата им. Може да се използва сок от обикновен портокал или клементини. Въпреки че изглежда екзотично, всъщност се прави много бързо и лесно.

Вкуса действително е нестандартен и е нещо, което или веднага ще приемете безрезервно или никак няма да ви допадне. Разбира се, трябва да обичате пикантни ястия, защото чушлето не бива да се пропуска, докато за джинжъра изберете, според това дали ви харесва.
Скаридите са едни от любимите ми морски продукти. Използвах това, което ми е подръка и се намира на няколко минути ходене пеша от къщи - едри, бланширани. Вкусно и крехко месо, богати на протеин, омега 3, омега 6 и още други полезни вещества - как да не ги харесва човек. Много интересни факти за тях, както и за обратната страна на медала, свързана с отглеждането им във ферми можете да прочетете в статията на Меню.

Shrimp in chocolate sauce recipe

Скариди в шоколадов сос
4 порции

едри бланширани скариди* ( варено-замразени) 3-4 броя за порция, според големината
20 мл сухо шери или бренди, светъл коняк
120 мл прясно изстискан сок от портокал ( от един портокал и половин червен портокал)
20 г черен или полусладък шоколад (70% е добре)
2 сл зехтин
2 скилидки чесън, ситно нарязан
15 г дребно нарязан свеж джинджифил
1 суха люта чушка, стрита и без семена
морска сол и черен пипер, прясно смлян

* ако използвате сурови скариди, предварително обелете, почистете и оформете по метода butterfling , оваляйте ги в подправено със сол и черен пипер брашно и продължете следващите етапи от рецептата, като имате предвид, че за 3-4 минути топлинна обработка ще са готови.

Почистете скаридите, като ги обелите, оставяйки само опашката и направите плитък разрез (около 2мм) по външната дъга, за да отстраните храносмилателния тракт. Процедирайте като ги взимате една по една, а останалите дръжте в ледено студена вода.
Загрейте портокаловия сок и алкохола, без да завира. Отстранете от котлона и сложете шоколада, начупен на парчета. Разбъркайте докато се разтопи ( с ръчна тел е лесно).
Загрейте зехтина, запържете чесъна, джинджифила и лютия пипер за около 3 минути, извадете ги с решетъчна лъжица и запазете. Сложете в тигана отцедените и подсушени с домакинска салфетка скариди, оставете да се зачервят, като ги обърнете веднъж, но не ги дръжте по-дълго от минута, минута и половина на огъня. Върнете чесъна и джинджифила, сипете соса и разбъркайте за минута. Извадете скаридите и разпределете в затоплени чинии. Оставете соса още минута-две да се сгъсти до желаната степен, подправете със сол и черен пипер и залейте скаридите. Сервирайте веднага.

адаптирана рецепта от " The ultimate book of Fish and shellfish" - Kate Whiteman